Найлс се изправи, отдръпна се от джипа и си свали гумените ръкавици.
— Светлината в тази пещера е недостатъчна, а и акумулаторът на колата не работи, затова не можем да включим фаровете. Хората ни имат достатъчно лампи, но няма място. Първо трябва да махнем джипа оттук. — Той погледна към Маккорд и останалите мъже, които чакаха отвън. — Аз свърших. Можете да изкарате колата навън. Ще приберем трупа и ще го закараме в града. След това мястото е на ваше разположение. — Отново погледна към лейтенанта и попита: — Предполагам, че още утре сутринта искаш да знаеш какво има по тези тампони, нали, Мак?
Той само вдигна многозначително вежди.
— Добре. Ще имам резултатите след четири часа. Това значи, че ще пътувам три и половина часа до града и че ми остава само половин час да разгледам пробите под микроскоп. Предполагам, че по тампоните ще има следи, понеже вашият мъртвец е стоял на студено. Обаче ще трябва да изчакате до утре да излязат отпечатъците, за да продължим със следствието. Не очаквай кой знае какво… — добави. — Тялото на Манинг е идеално запазено и още няма следи от разложителен процес.
— Няма проблем — отвърна Маккорд. — Детектив Литълтън вече се е досетила кога е умрял господин Манинг. — За пръв път, откакто бяха пристигнали, той погледна Сам. — Нали така?
Сам свали слънчевите си очила и заради новия изпит, на който я подлагаше, го изгледа укорително.
— Бих казала, че часът на смъртта е настъпил миналата неделя, между три следобед и три през нощта. По-вероятно е станало около три следобед.
— Как стигна до този извод? — попита я Найлс.
— По покрива и по капаците на джипа има два-три сантиметра сняг, което значи, че Логан Манинг е влязъл в гаража някъде след два следобед, когато започна истинският снеговалеж. Към три следобед вече беше натрупало около трийсетина сантиметра. Преспите щяха да попречат на отварянето на вратата и нямаше да позволят на Манинг да влиза и да излиза от гаража. Днес сутринта вратите все още бяха блокирани от снега, следователно Логан Манинг е бил тук вътре през цялото време.
— Звучи правдоподобно — рече патологът и си записа предположението й.
Маккорд искаше да поразгледа хижата и затова каза на Сам:
— Вече прегледах снимките, но искам вие с Шрадер да ми кажете точно какво видяхте и да ми посочите къде бе намерено всяко доказателство.
След минута тримата стояха в малкия каменен хол и обсъждаха двете кристални чаши, поставени в мивката, и наличието само на един спален чувал, когато един полицай открехна вратата и подаде глава.
— Открихме втората гилза, лейтенант.
Сам, Шрадер и Маккорд се извърнаха едновременно.
— Къде? — попита Маккорд.
— Беше се забил в гредите край дясната стена.
Джипът бе изкаран навън, където група полицаи събираха отпечатъци и претърсваха колата за влакна и косми. Сега гаражът бе празен и вътре имаше достатъчно място да бъдат поставени и включени ярките лампи на полицията.
— Щяхме да го открием по-бързо, ако бяхме осветили помещението по-рано. — Мъжът ги заведе до мястото, където в едната от гредите се виждаше дупка на около метър и половина над пода.
— Имаше ли нещо пред дупката? — попита Сам.
— Не. Никой не се е опитвал да я скрие. Просто тук е тъмно като в рог и я забелязахме едва когато включихме лампите.
Сам се замисли. Обърна се към полуотворения прозорец откъм мястото до шофьора.
— Интересно, нали? — каза Шрадер, досетил се за същото като Саманта.
— Когато сте пристигнали, прозорецът е бил отворен, нали? — попита Шрадер.
— Ако сега е отворен, значи е бил отворен и тогава.
— Това категорично „да“ ли беше? — нетърпеливо му се скара детективът. — Или беше „така мисля“, „вероятно“ или „сигурно“?
— Стъклото на прозореца се спуска и се вдига автоматично, а акумулаторът се е изтощил, така че няма начин прозорецът да е свален, след като пристигнахме — отбеляза Сам тихо.
— Това си го знам. Просто не ми се иска някакви тарикати да ми дават такива отговори в почивния ми ден.
— Определено бе свален, когато пристигнахме, детектив — по почтително отговори полицаят.
— Благодаря — озъби му се Шрадер.
Около час, след като Найлс бе отпътувал с трупа на Логан, Сам и Шрадер последваха Маккорд обратно до главния път над хижата.