— По-добре е да си вървиш у дома, Хоук. Сега не можеш да я предпазиш от онова, което преживява.
Валенте не отвърна, нито обясни причината да седи разтревожен и разстроен пред вратата на Лий Манинг. Бавно се изправи, взе сакото си, което бе окачил на облегалката на стола си, и го облече.
— В такъв случай я поверявам на теб, Бияч.
Двайсет и девета глава
— Знам, че ви е много трудно, госпожо Манинг — рече Сам Литълтън, когато двамата с Маккорд се настаниха на дивана в дневната на следващата сутрин. Шрадер беше в кухнята и разпитваше секретарката, немкинята и шофьора. — Ще се опитаме да не се бавим много. Има няколко въпроса, които се налага да ви зададем. Някои от тях може да ви се сторят жестоки или обидни, но ви уверявам, че са само рутинни. Това са въпроси, които задаваме на всички след убийство. — Сам замлъкна и зачака отговор от жената, която седеше срещу нея, съсипана и бледа като платно. — Госпожо Манинг? — попита след малко тя.
Лий едва откъсна поглед от кристалната морска звезда. Украшението бе поставено на масата, близо до лакътя на Маккорд. Миналото лято в Нюпорт Логан се бе влюбил в красивата вещ и тя го бе изненадала, като му я подари, когато се върнаха у дома.
— Извинете, мислех за нещо друго. Какво искате да ме попитате?
— Сега, когато сте поотпочинали и след като имахте малко време да свикнете с трагичната новина за смъртта на съпруга си, можете ли да се сетите за някаква причина, поради която някой може да е желал смъртта му?
„Малко време да свикна с новината!“ — помисли си Лий. Щяха да й бъдат необходими няколко живота, за да се съвземе.
— Аз… аз не спах цяла нощ, мислейки за това, и единственото, което ми се струва правдоподобно, е, че убийството на съпруга ми е плод на ужасна случайност. Може би някой психопат скитник е живеел там и е вярвал, че мястото му принадлежи. И когато е видял Логан да внася багаж в къщата и да паркира колата си, е извадил пистолет и го е застрелял.
— За съжаление фактите не подкрепят тази теория — каза Сам. — Револверът, трийсет и осми калибър, е регистриран на името на съпруга ви. — Лий се втренчи невярващо в полицаите и Литълтън попита: — Заехте ли, че съпругът ви притежава оръжие.
— Не. Нямах представа. — Тя не можеше и не желаеше да повярва, че някой е планирал убийството на Логан, и затова се опита да очертае нова картина: — Ако някой психопат е живеел в хижата, тогава е възможно да е последвал съпруга ми и когато Логан е извадил пистолета, са се сборили и оръжието е гръмнало случайно.
Детектив Литълтън очевидно прие теорията й за напълно недостоверна и просто зададе следващия си въпрос:
— Можете ли да се сетите за някаква причина, поради която съпругът ви си е купил пистолет?
Лий се опита да измисли някакво обяснение, колкото й глупаво да е. След миг бавно рече:
— През последните години Логан разшири бизнеса си. Знам, че има разни синдикати, и от онова, което съм чела, всичко може да… — Внезапно млъкна, сетне панически продължи: — Не, чакайте, аз имах преследвач. Сигурно затова Логан си е купил пистолет.
— Кога разбрахте, че ви следят?
— Преди няколко месеца. Подадохме жалба в полиция.
Сам си записа нещо, ала отлично знаеше, че жалбата е дадена през септември — шест месеца, след като Логан беше купил револвера.
— Как бихте описали връзката със съпруга си? Щастлив брак ли имахте?
— Да. Много.
— Той доверяваше ли ви се?
— Разбира се.
— Помислете внимателно. Да ви е споменавал, че нещо го тревожи… проблеми в бизнеса например.
— Бизнесът му вървеше изключително добре. Особено през последните две-три години. Нямаше проблеми с него.
— Да ви се е сторил прекалено разтревожен?
— Не повече от нормалното.
— Имате ли нещо против, ако разговаряме с колегите му? — попита Маккорд, ала въпросът бе по-скоро риторичен, тъй като вече бе определил с кои хора трябва да разговарят той, Сам и Шрадер.
— Можете да говорите, с когото искате. Направете всичко, което трябва.
— На кого се доверяваше съпругът ви, освен на вас?
— На никого.
— Нямал ли е близки приятели?
— Аз бях най-близката му приятелка.
— Разбирам. Значи и вие нямате близки приятели? Няма ли на кого да се доверите?
Саманта нарочно се изрази така, за да предизвика Лий, и тактиката й успя.
— Аз съм в шоубизнеса и приятелите ми са художници и артисти. Повечето от тях са хора, които обожават да бъдат в светлината на прожекторите и не могат да пазят тайни — собствените си или нечии други. Научих се да не споделям неща, които не искам да се появят в колонката на Лиз Смит или в „Инкуайърър“.