Детектив Литълтън кимна в знак, че е разбрала, ала следващите й думи разочароваха Лий.
— Според една статия, която прочетох в „Поуст“, на тържеството по случай рождения ви ден са присъствали над триста души. Не познавахте ли достатъчно добре някого от тях, че да споделите тайните си?
Лий схвана, че ако не даде на Сам Литълтън имена, тя ще й задава безсмислените си въпроси чак до вечерта. Затова просто припомни някои моменти от празненството и изрече първите имена, които й хрумнаха:
— Джейсън Соломон ми е приятел.
— Приятел или делови партньор?
— И двете. Сибил Хейуд също ми е приятелка, също и Тета Беренсон.
— Художничката ли?
— Да. О, и Шийла Уинтърс. Доктор Уинтърс ни е лична приятелка.
Сам си записа.
— Доктор ли? Господин Логан, да не би да е имал проблеми със здравето?
— Не, Шийла е психиатър.
В разговора се намеси Маккорд:
— Пациенти ли й бяхте?
Въпросът му накара Лий да се почувства неловко, сякаш сама си бе заложила капан.
— Преди няколко години се видяхме два-три пъти, за да ни консултира. Сега ни е просто приятелка.
— Кой имаше нужда от психиатър? — безцеремонно попита лейтенантът. — Вие или съпругът ви?
Тъкмо щеше да му каже да си гледа работата, когато детектив Литълтън заговори бързо:
— Не е задължително да отговаряте на този въпрос, госпожо Манинг, особено ако ви притеснява. Преди не съм работила с лейтенант Маккорд, но ако съдя по въпроса му, той е от мъжете, които предпочитат да оставят настинката си да се развие в пневмония, вместо да отидат на лекар. Сигурно дори сменя сам маслото на колата си и сам си вади зъбите, вместо да си уговори час при зъболекар. — Саманта мило й се усмихна. — За разлика от лейтенанта аз знам, че интелигентните хора, които могат да си го позволят, предпочитат да си спестят време и главоболия, като се консултират със специалисти, независимо дали става дума за механици, или за лекари — довърши тя и се обърна към шефа си.
Лий беше напълно съгласна с красивата полицайка и реши да подкрепи думите й пред лейтенанта, затова обясни причината, поради която двамата с Логан бяха потърсили помощта на психоаналитик.
— Логан не умееше да се забавлява и да почива. Шийла много бързо му показа какво пропуска, като се преуморява толкова много.
Литълтън нетърпеливо се приведе напред и попита:
— Възможно ли е съпругът ви да е споделил с доктор Уинтърс като с приятелка, че си е купил оръжие и защо го е направил?
— Не знам. Съмнявам се. От време на време Шийла и Логан обядваха заедно. Двамата са с еднакъв произход и имат доста общи познати. Сутринта говорих с Шийла и й съобщих за Логан. Щеше да ми каже, ако й е споменал, че ще купува пистолет.
— Може би не е искала или не е знаела дали е редно. Имате ли нещо против да разговаряме с нея?
Лий поклати глава:
— Не, но съм убедена, че Логан е купил револвера заради преследвача ми.
Детектив Литълтън изведнъж стана много сериозна:
— Госпожо Манинг, надявах се да успея да ви спестя тази новина, но съпругът ви е купил пистолета си през март — шест месеца, преди вашият преследвач да се появи.
Докато Лий осмисляше чутото, Сам добави:
— Сега разбирате ли защо за нас е важно да говорим с доктор Уинтърс? Ако съпругът ви се е боял за живота си, може да й е споменал защо или от кого се страхува.
— За Бога, тогава говорете с нея!
— Ще ни бъде необходимо писменото ви разрешение, а съм убедена и че доктор Уинтърс ще ни го поиска, преди да се реши да наруши поверителната връзка между лекар и пациент. Бихте ли се съгласили да ни дадете такова разрешение?
— Да, ако запазите информацията.
— Ще бъдем много дискретни — обеща Литълтън, скъса лист от тетрадката си и го подаде на Лий заедно с една химикалка.
— Просто напишете някакъв текст, от който да става ясно, че ни упълномощавате да получим информация за съпруга ви.
Лий механично написа думите, съгласна с всичко, което й се налагаше да прави… или което я караха да прави. Когато даде на брюнетката листа с импровизираното пълномощно, изведнъж се досети нещо и каза:
— Не преставам да мисля за мъжа, който ме избута от пътя. Може би той е убиецът на Логан.
— Издирваме го и откакто открихме съпруга ви вчера, го правим още по-усърдно. Искаме да ви помолим и за разрешение не само да говорим с колегите на съпруга ви, но и да вземем всички документи, които могат да помогнат при разрешаване на случая. Мога да ви уверя, че ще са на сигурно място в ръцете ни. Бихте ли ни дали разрешение?
— Да.
Саманта затвори тетрадката си и погледна Маккорд:
— Имате ли още въпроси, лейтенант?