Той поклати глава и се изправи.
— Съжалявам за думите си. Детектив Литълтън много добре ме описа — все още сам сменям маслото на колата си, а компютърът у дома вече втора година не работи, защото още не мога да си наложа да го дам на някой друг да го поправи. Единственият зъболекар, когото познавам, е този, когото разследвам в момента.
Лий прие извинението, ала изглеждаше леко стресната от думите му, защото очите на полицая останаха студени, а усмивката му — неискрена.
— Аутопсията ще бъде завършена до утре и ще можете да се погрижите за тялото — добави той. — Уведомете ни за подробностите около погребението. Бихме искали наши хора да присъстват на службата.
Лий сграбчи облегалката на дивана, треперейки от болка. Детективът беше казал „тялото на съпруга ви“ без никакво чувство и после веднага бе заговорил за „погребението“. Логан беше мъртъв. Вече никога нямаше да й се усмихне или да я привлече сънено в прегръдката си. Тялото му бе в моргата. Лий все още не бе мислила за погребението, въпреки че Брена внимателно бе подхванала темата сутринта, когато Триш Левковиц се обади, за да предложи помощта си.
— Защо искате да присъстват полицаи? — попита тя, когато реши, че може да се довери на гласа си.
— Само като предпазна мярка. Вие сте имали преследвач, а съпругът ви бе убит.
— Направете всичко, което сметнете за необходимо.
Маккорд погледна към кухнята и рече:
— Виждам, че детектив Шрадер е приключил.
Шрадер не само бе приключил, но и с удоволствие пиеше кафе и хапваше домашни курабийки, докато си бъбреше за футбол с шофьора на актрисата.
Детективите се качиха в асансьора и докато не стигнаха до партера, не пророниха нито дума. Сградата беше охранявана и всеки посетител трябваше да си записва името в голяма книга. Книгата се пазеше от възрастен портиер, чието име бе записано на картонче, прикрепено към ливреята му Хорас. Мъжът седеше зад мраморно бюро в центъра на фоайето.
— Толкова жалко за госпожа Манинг — рече той, когато подаде на Шрадер химикалка, за да може да впише имената на тримата в голямата подвързана с кожа книга.
Вместо да вземе химикалката, детективът взе книгата и връчи на портиера съдебна заповед.
— Тази заповед ни позволява да вземем книгата на посетителите с нас като доказателство — заяви той на стреснатия човек. — Имате ли друга книга, която да използвате?
— Ами, да… но не трябва да я отваряме преди януари, а сега е декември…
— Извадете си я още сега — нареди Шрадер. — И ако някой ви попита какво е станало със старата, просто кажете, че сте я залели с нещо. Нали ще се справите?
— Да, ама шефът ми… Шрадер му връчи визитката си.
— Кажете на шефа си да ми се обади.
Трийсета глава
Понеже Шрадер шофираше, Сам взе книгата за посетители, остави Маккорд да седне до партньора й, а самата тя се настани отзад. Още преди колата да потегли, отвори книгата и започна да преглежда имената, започвайки от първи ноември.
— Какво измъкна от немкинята? — попита Маккорд.
— Според Хилда Брунер Манинг са били „идеалното“ семейство. Не са се карали. Понякога Логан Манинг закъснявал, но никога след дванайсет, освен това винаги се обаждал да предупреди. Имал е няколко кратки командировки. През трите години, откакто Хилда работи за тях, Лий Манинг нито веднъж не е прекарала нощта извън дома си без Логан Манинг.
Потвърди, че господин Логан е излязъл от апартамента в неделя сутринта към осем и на два пъти слизал до колата си, за да прибере нещата, които щял да носи в планината. Сред онова, което е занесъл, са двете кристални чаши, бутилка вино и бутилка шампанско и… — Шрадер направи кратка пауза, преди да се ухили доволно. — И два спални чувала, тъмнозелени. Брунер е сигурна, че са били два, защото сама му е помогнала да ги извади от килера и го е видяла да ги носи към колата.
— Нещо друго? — попита Маккорд.
— Аха. Даде ми страхотна курабийка и ме предупреди да не разстройвам госпожа Манинг и да не правя трохи по пода.
— Ами шофьора?
— Казва се Джоузеф Ксавие О’Хара. И не ми каза нищо. Нищичко. Всъщност той работи за други хора — Матю й Мередит Фаръл от Чикаго. Те обаче заминали на околосветско пътешествие преди няколко седмици. Когато разбрали, че Лий Манинг има преследвач, „заели“ О’Хара на семейство Манинг до завръщането им.
— Само това ли?
— Не. О’Хара знае нещо, но не иска да говори.
— За Валенте ли?
— Може би. Вероятно. Ти каза да не споменаваме Валенте и аз не съм го питал за него, обаче и той не си предложи услугите.
— Само това ли изкопчи от него?
— Не. Той също ме предупреди нещо — кисело призна Шрадер. — Каза ми да не разстройвам госпожа Манинг и да зарежем нещата, ако си мислим, че тя има нещо общо със смъртта на съпруга си. Той не е наивен и не е само шофьор. О’Хара е и бодигард, и има разрешително да носи оръжие.