Отсъствието на Майкъл Валенте правеше впечатление и медиите веднага отбелязаха това във вечерните си издания, въпреки че споменаваха известните имена на хората, които са били на погребението. Фотографите, които се бяха строили пред параклиса, придружиха процесията до гроба, но въобще не забелязаха елегантно облечената възрастна жена с прошарена коса. Старицата последна изказа съболезнования на вдовицата.
Никой не забеляза и когато тя взе ръката на Лий Манинг в своята. Единствено актрисата чу думите й:
— Племенникът ми реши, че присъствието му днес ще бъде неподходящо предвид тъжния случай. Вместо него дойдох аз да изкажа съболезнования от името на семейството ни.
Въпреки че непознатата приличаше на повечето от възрастните роднини на Логан, гласът й бе изпълнен със съчувствие и в говора й се усещаше мек италиански акцент, който мигновено напомни на Лий за топлината, с която винаги бе посрещана в „Анджелини Маркет“.
— Госпожо Анджелини? — въпросително рече тя и леко стисна ръцете на жената. — Много мило, че дойдохте! — Мислеше, че вече не би могла да пролее сълза, ала нежността в очите на старицата и това, че бе останала край гроба в студа, отново принудиха Лий да примигне, за да прогони сълзите. — Тук е прекалено студено и влажно за вас.
Заради студа никой от по-възрастните опечалени не бе отишъл на гроба. Повечето се бяха прибрали в домовете си или бяха отишли направо в дома на вдовицата. Лий покани госпожа Анджелини на помена, ала старата жена отказа.
— Мога ли да ви изпратя до дома? — попита Лий, докато двете бавно вървяха сред морето от надгробни плочи към паркираните на алеята коли.
— Имам кола — отвърна госпожа Анджелини и кимна към униформения шофьор, който придържаше отворена вратата на черно бентли.
Лий веднага позна шофьора.
— Моля ви, предайте на Майкъл, че ще му се обадя скоро — каза тя и помогна на старицата да се настани на задната седалка на лимузината.
— Ще му кажа. — Старицата се поколеба и сетне добави: — Лий, ако имаш нужда от нещо, трябва да му го кажеш. Той няма да те подведе като другите.
Трийсет и трета глава
Брена бе уредила с кетъринга да се заеме френската сладкарница „Пеярд“ и в апартамента на актрисата бе организиран изискан помен. Когато Лий се върна у дома, гостите й вече се бяха разделили на групички, също като на тържеството по случай рождения й ден преди малко повече от седмица. Сега разговорите се въртяха около убиеца на Логан.
Лий разсеяно се движеше сред хората, приемаше съболезнованията им и търпеливо изслушваше думите, с които безпомощно се опитваха да направят по-поносимо трагичното събитие. Семейството и приятелите на Логан бяха от хората, които стоически понасяха всичко. Съдия Максуел потупа Лий по рамото и опечалено рече:
— Сега може и да не ти изглежда възможно, но ще имаш и по-добри дни. Животът продължава, скъпа.
Сенатор Холенбек окуражаващо каза:
— Силна си, ще го преодолееш. — Съпругата му добави: — Когато първият ми съпруг почина, реших, че с живота ми е свършено, но се съвзех. Ти също ще се съвземеш.
Пралелята на Логан, една от малкото живи роднини на съпруга й, леко хвана ръкава на Лий със старческата си ръка, нашарена от петна и тъмносини вени, мрачно се вгледа в лицето й и най-накрая попита:
— Как ти беше името, скъпа?
Приятелите на Лий като че ли се чувстваха задължени да й обясняват как им се е отразила смъртта на Логан. Израженията им сякаш говореха: „Това е трагедия за теб и за всеки, който познаваше Логан.“ Тета Беренсон си бе сложила една от най-официалните и най-малко натруфени шапки — черна с огромна периферия, украсена с бели копринени цветя и черни боровинки на шапката, нямаше дори пера.
— Съсипана съм. Направо съм съсипана. Все си спомням за онзи уикенд, който прекарахме заедно в Мейн, реших да нарисувам пристанището, както се е запечатало в спомените ми. Ще ти подаря картината, когато я завърша.
Клер Стрейт, която преживяваше тежък развод, импулсивно прегърна Лий и се възмути:
— Няма справедливост на този свят! Логан е мъртъв, а това копеле Чарлс е жив и здрав. Толкова съм бясна на съдбата. Започнах да посещавам сеансите на Шийла Уинтърс за справяне с гнева.
Джейсън стоеше заедно с Джейн и Ерик. Лий никога не го бе виждала толкова унил.
— Мила, това, което преживяваш, направо ме съсипва. Трябва скоро да се върнеш на работа. Логан щеше да иска да продължиш живота си.
Джейн Сербинг беше плакала. Лицето й бе бледо, а красивите й очи бяха зачервени. Младата звезда беше без грим, всъщност изглеждаше толкова разстроена, че не се интересуваше от външността си.