— Това е клише — възмути се Джейсън.
— Но е самата истина.
Той се поколеба за миг, после последва Лий зад кулисите, където въодушевените актьори и театралните работници се поздравяваха за успеха и си благодаряха един на друг. Лий се спря на няколко пъти, поздрави и прегърна някои от колегите си.
— Казах ти, че двайсет и осми ми е щастлива дата.
— И беше прав — съгласи се тя. Джейсън беше настоявал премиерите на всичките му пиеси да са на двайсет и осмо число, въпреки че по принцип на Бродуей в събота не се правеха премиери.
— Подходящ момент за шампанско — каза драматургът, когато наближиха гримьорната на Лий.
— Така е, но трябва да се преоблека и да сваля този грим веднага. Налага се да отидем на партито и ми се ще да стигна там преди полунощ.
Някакъв театрален критик поздравяваше режисьора на пиесата и Джейсън за момент се разсея.
— Никой няма да има нищо против, ако закъснеем.
— Джейсън — изуми се Лий, — не забравяй, че аз съм почетният гост. Трябва да се появя, преди да е свършило празненството.
— Добре, де — съгласи се той и отвърна поглед от критика.
Двамата влязоха в гримьорната, където помощничката чакаше, за да помогне на Лий да свали евтината памучна пола и блузата, които бе носила в последната сцена.
— От кого са тези? — попита Джейсън и застана пред огромна кошница с бели орхидеи. — Сигурно струват цяло състояние.
Лий погледна големия букет и отвърна:
— Не знам.
— Има картичка. Да я прочета ли?
— Мога ли да те спра? — Любопитството на Джейсън беше пословично. Лий се съблече зад паравана и се загърна в халат, после седна пред тоалетката.
Той улови погледа й в огледалото и се усмихна лукаво:
— Явно си хванала ухажор с пачки. Признай си, скъпа, кой е той? Знаеш, че с мен можеш да споделиш мръсните си тайни?
Тя се засмя:
— Ти никога през живота си не си пазил тайна, мръсна или не.
— Вярно си е, но кажи ми кой е той?
— Какво пише на картичката?
Джейсън не я прочете, а й я подаде, за да види сама. Пишеше: „Обичай ме“. Лий се намръщи объркана, но бързо се усмихна, остави картичката и започна да сваля грима си.
— От Логан е.
— Защо мъжът ти ще ти праща орхидеи за хиляда долара и ще ти пише картичка, за да моли за обичта ти?
Лий нанесе крем върху лицето си и започна да изтрива грима със салфетка, едва след това отговори на въпроса на Джейсън:
— Явно не са се разбрали с цветаря и когато Логан му е казал да напише „Обичам те“, онзи е написал „Обичай ме“.
Бутилка „Дом Периньон“ се изстудяваше в кофичка и той я забеляза веднага.
— Защо Логан не си е написал името? — попита, извади бутилката от леда и започна да бели черното фолио около гърлото.
— Аз съм виновна. Проектът „Кресънт Плаза“ го изтощи и аз го накарах да се поотпусне малко. Заради мен се опитва да бъде по-безгрижен и по-спонтанен.
Джейсън я зяпна и иронично изрече:
— Логан ли? Безгрижен и спонтанен? Шегуваш се! — Наля шампанско в две чаши и остави едната на тоалетката пред Лий. Настани се на дивана отляво и вдигна крака върху ниската масичка за кафе. — В случай, че не си забелязала, мъжът ти мисли, че петзвездните ресторанти са просто зле осветени съвещателни зали с вилици по масите. Мисли, че куфарчето е незаменим моден аксесоар и презира клубовете по голф, в които членува.
— Престани да се заяждаш с Логан. Той е гениален бизнесмен.
— Той е гениално скучен — настоя Джейсън, наслаждавайки се на възможността да злослови за някого, на когото всъщност се възхищаваше и дори завиждаше. — Ако си търсила безгрижие и спонтанност, трябваше да дойдеш при мен, вместо да се връзваш с господин орхидея.
Лий го стрелна с поглед, изпълнен с изненада и обич, пускайки коментара му покрай ушите си.
— Ти си гей, Джейсън.
— Е, да — ухили се той. — Може би това щеше да бъде пречка за връзката ни.
— Как е Ерик? — смени темата тя. Ерик беше „половинката“ на Джейсън вече от шест месеца насам, което си беше направо рекорд, като се имаше предвид характерът на приятеля й. — Не го видях в публиката тази вечер.
— Там беше — заяви с безразличие Джейсън, загледан в лъскавите си официални обувки. — Напоследък много ме отегчава.
— Много лесно се отегчаваш.
— Така си е.
— Ако те интересува моето мнение…
— Което, естествено, не е така… — прекъсна я той.
— И което аз, естествено, ще си кажа. Та ако питаш мен, може би няма да е зле да си намериш някого, който да не прилича толкова много на теб, тогава няма да бъде предсказуем и скучен. Започни да излизаш с някого, който презира голф клубовете, в които членува.
— Някой красавец, чиито скучни навици ме дразнят ли? Всъщност познавам такъв човек!