— Но как?
— Само като бе самата себе си. Ти си талантлива, известна и всички ти се възхищават. Логан ти помогна да попаднеш в светлината на прожекторите, ала той самият остана в сянка, а егото му бе прекалено крехко и ранимо, за да се справи с такъв проблем. Затова търсеше начини да подхранва самочувствието си.
— С други жени — изрече Лий и гласът й потрепери.
— Да. Това бе единствената област, в която Логан се чувстваше като господар над теб и над всички останали, сексуалността и добрия външен вид.
Когато Шийла млъкна, Лий попита точно онова, което измъчваше и Сам:
— Ти си психиатър, ти знаеше за проблема и точно затова дойдохме да се посъветваме с теб. Защо не успя да му помогнеш?
— Хубав въпрос — прям и прост. Ето го и отговорът: аз съм психиатър, помагам на хората да възстановят онова, което чувстват, че са загубили. Ала не мога да създам ценности и качества, които никога не са били възпитавани у даден човек. А и при Логан те не бяха желани. Накратко, Лий, Логан бе слаб човек. Когато лоялността и почтеността влизаха в разрез с неговите желания, той напълно пренебрегваше тези добродетели. Ако това може да ти бъде някаква утеха, той винаги се чувстваше ужасно зле след стореното и винаги се заклеваше никога повече да не постъпва така. Ала когато имаше друга възможност и ако съвпадаше с моментните му желания, той отново се подчиняваше на желанията си. Невинаги, но доста често.
Сърцето на Сам се сви от мъка, когато Лий Кендал склони глава, унизена и отчаяна. Гласът й пресекна, когато попита:
— Логан някога казвал ли ти е за някоя… или за нещо… което да ни помогне да открием убиеца му?
— Не, Лий, никога.
— Знаеш ли защо е решил да си купи оръжие?
— Не, съжалявам, но не знам.
Лий Манинг се изправи. Току-що беше унизена пред двама непознати. Саманта удивена наблюдаваше усилието, което тя направи да изправи рамене и да повдигне треперещата си брадичка. Бореше се със себе си толкова отчаяно, че детективката си помисли, че всеки миг ще се предаде и ще избяга от кабинета. Вместо това обаче тя застана пред тях и рече:
— Ще си вървя. Има ли още нещо, от което да се нуждаете?
— Не — отвърна Сам и се взря в блесналите от сълзи зелени очи.
Когато Лий Манинг напусна кабинета, никой не проговори в продължение на няколко минути. На Сам й се стори, че Шийла Уинтърс полага изключителни усилия да овладее чувствата си.
— Тя ще се оправи — изрече, въпреки че Сам не разбра дали се опитва да убеди тях двамата, или себе си.
— Как мислите, дали е знаела, че той й изневерява? — попита Маккорд.
— Знаеше, че Логан е способен да го направи, защото преди няколко години разбра за една от връзките му. Тогава беше съсипана.
— Ами наскоро? Как мислите, подозирала ли е?
Шийла вирна брадичка и го погледна с отвращение и гняв в очите:
— Нали я видяхте? Как мислите?
Щом излязоха от кабинета, Сам се разфуча: