Дрехата му напомни на роба и той положи усилия да се овладее.
— Запалил си огън — рече тя, когато той й подаде чаша шампанско.
Кестенявата й коса се спускаше меко по раменете, лъскава и червеникава на светлината на алените огнени езици.
— Шампанско? — въпросително рече и се вгледа в очите му. — Стори ми се подходящо, тъй като случаят е специален.
— Какъв е случаят?
Майкъл допря чашата си до нейната за тост и рече:
— Новото начало. Първа фаза.
— За първа фаза — съгласи се Лий с лека усмивка и отпи от шампанското. — А каква беше втора фаза?
— Втора фаза е, когато започнеш да си го връщаш.
Тя не попита за подробности и Майкъл се зарадва, защото не беше готова да ги научи.
— Доста мислих — сподели тя.
Той се вгледа в блестящите й очи, които го бяха хипнотизирали преди четиринайсет години, после като омагьосан загледа как Лий повдига ръка и отмята тежката си коса. Помнеше това движение, също както помнеше, че на дневна светлина очите й са с цвета на бистър аквамарин и че вечер, също като в момента, те искрят като красиви синьо-зелени циркони. Спомни си колко внимателно слушаше хората с леко наклонена глава, също като в момента. Погледът му се спусна към устните й и пред очите му изникна Лий, както я бе видял преди месец, с късата червена рокля, изискана и грациозна.
— За какво мислиш?
— Искам да сключим сделка — обясни тя и поднесе чашата с шампанско към устните си.
— Каква сделка? — предпазливо попита той.
— Искам тази вечер да не говорим за Логан. Ако аз подхвана темата, искам да ме спреш. Съгласен ли си?
Нощта ставаше все по-обещаваща.
— Съгласен.
— Може ли аз да избера темата?
— Разбира се.
— И си съгласен да си говорим напълно открито и честно?
— Да.
— Обещаваш ли?
Беше прекалено късно за предпазливост. Вече се бе съгласил.
— Когато казвам „да“, значи давам обещание.
Лий отново отпи от шампанското, за да прикрие усмивката си.
— Изглеждаш ужасно притеснен.
— Защото съм ужасно притеснен. За какво искаш да си говорим?
— За теб.
— Тъкмо от това се боях.
— Да не се отмяташ?
Майкъл я погледна в очите и твърдо заяви:
— Знаеш, че няма да се отметна.
Лий погледна към Хилда, която в този момент палеше няколко свещи, подредени в свещници на масата.
— Хилда, какво има за вечеря?
— Лазаня. Във фурната е. Направих и салата „Цезар“.
— Ние ще си сервираме — каза Лий. — Няма нужда да правиш нещо повече. — След като изрече това, тя се обърна към Майкъл и добави: — Лазанята, която Хилда приготвя, е направо божествена. Сигурно я е направила в твоя чест, защото си италианец.
— Направих я за вас, госпожо Манинг — заяви прислужницата, защото това е най-питателното ястие, за което се сетих. Господин Валенте?
— Да — каза Майкъл и се обърна към нея.
— Моля ви, угасете огъня, когато си тръгвате — предупреди го тя. — И да не напрашите килима.
Майкъл беше стреснат и удивен от тона й и Лий напълно го разбираше. Веднага щом Хилда се върна в кухнята, тя тихо каза:
— Хилда мрази мръсотията във всичките й форми, освен това има навика да ни командва. На всичкото отгоре ми е напълно вярна.
Лий се притесняваше да не би Хилда да го е обидила и на Майкъл му се прииска да я грабне в прегръдките си. Животът й бе рухнал, а тя бе все така мила и смела. Искаше да й каже колко се гордее с нея. Вместо това той подхвана несъществен разговор, докато Хилда не се появи и не обяви, че могат да вечерят и че тя се прибира в стаята си, за да си почине.
— Да отидем в кухнята — предложи Лий.
На бар — плота немкинята беше поставила блюдо със скариди, заобиколени от резенчета лимон и стръкчета ароматен магданоз. Придърпа два високи стола от ковано желязо и се настани върху единия.
— Хилда не може да ни чуе, така че вече нямаш оправдание — предупреди го тя и се засмя. — Нека да поговорим за теб.
Шампанското вече оказваше ефект. Усмивката й стана по-широка, а болката изчезна от очите й.
— Откъде да започна?
— От момента, в който са започнали да те наричат Хоук.
— Ти вече знаеш как получих прякора си. Аз бях часовият. Да не се опитваш да научиш нещо повече за престъплението ми?
Тя се поколеба, ала после рече:
— Да. Май че е така.
Майкъл отиде от другата страна на бар — плота и небрежно се облегна.
— В такъв случай искам да добавим анекс към договора си. — Той кимна към купата със скариди и каза: — Ще ти разкажа всичко, но през това време ти ще трябва да се храниш.
Лий взе една скарида и я потопи в специалния сос, а Майкъл започна разказа си.