— Защото така.
— Защо не някоя друга нощ в миналия век, или преди пет века, преди хилядолетие?
— Може би защото никога досега не е имало деветнайсети октомври хиляда деветстотин шейсет и девета, а ето че сега е настъпил. Защото тази дата означава повече от всяка друга; защото това е годината, в която нещата са такива, каквито са по цял свят, и затова настъпва краят.
— Тази нощ над океана и в двете посоки летят бомбардировачи, които никога вече няма да видят суша.
— Това е част от причината.
— Е — каза той, докато ставаше, — какво следва? Ще измием ли съдовете?
Измиха съдовете и ги прибраха по-прилежно от обичайното. В осем и половина момичетата бяха сложени да спят, бяха целунати за лека нощ, мъничките нощни лампи край леглата им бяха запалени, а вратата — оставена открехната.
— Чудя се… — каза съпругът на излизане от спалнята, поспря с лулата си в ръка и хвърли поглед назад.
— Какво?
— Дали да затворим вратата, или да я оставим малко по-широко отворена, за да влиза повечко светлина.
— Аз пък се чудя дали и децата не знаят.
— Не, разбира се, че не.
Седяха, четоха вестници, разговаряха, послушаха малко музика по радиото, после седяха пред камината и гледаха въглените, докато часовникът отброяваше — десет и половина, единайсет, единайсет и половина. Мислеха си за всички други хора по света, които прекарваха вечерта си всеки по свой начин.
— Е… — каза най-сетне той.
Целуна дълго жена си.
— Е, поне бяхме добри един за друг.
— Искаш ли да поплачеш? — попита той.
— Не.
Обиколиха къщата, изгасиха лампите, отидоха в спалнята, съблякоха се в прохладната тъмнина и дръпнаха завивките.
— Чаршафите са толкова свежи и приятни.
— Уморена съм.
— Всички сме уморени.
Легнаха си.
— Един момент — каза тя.
Чу я как става от леглото и отива в кухнята. Миг по-късно се върна.
— Чешмата капеше — обясни тя.
Нещо във всичко това бе тъй смешно, че той не успя да се сдържи.
Тя се разсмя с него, даваше си сметка, че постъпката й наистина е смешна. Накрая спряха и останаха да лежат в прохладното легло, преплели пръсти, допрели глава до глава.
— Лека нощ — каза след малко той.
— Лека нощ — отвърна тя.