— О, прибирам се у дома. Сто и осемнайсет север, трийсет и седем запад, после нагоре до девето ниво — макар че имам известни съмнения дали тази огромна кола ще се побере в автомобилния асансьор.
— Ако не стане, Роки и партньорът му ще те изпратят до пътническия и после до твоята врата.
— Много мило. Джо не обича да се качвам сама в пътническия.
— И е прав. Ще те доставим като пратка с приоритет. Гладна ли си, Юнис?
— Аз ли? Джо ме чака да се прибера, знае, че с господин Смит няма гаранция за точния час. Днес доста подранихме.
— Чудесно. — Господин Соломон отново натисна копчето на интеркома. — Рокфорд, не е необходимо да бързаме. Ъъъ… госпожо Бранка, какви бяха координатите? Сто и осемнайсет…?
— Деветнайсет Б, сър.
— Излез в близост до деветнайсет Б, после ще ти дам по-точни указания.
— Разбрано, сър.
Соломон се обърна към Юнис.
— Купето е звуконепроницаемо, чуват ме само когато включвам интеркома. Което е много удобно, тъй като възнамерявам да обсъдя с теб някои въпроси и да се обадя по телефона във връзка с полицата.
— О! Мислех, че това е шега.
— Шега ли? Работя с Йохан Смит от двайсет и шест години, последните петнайсет се занимавам само с негови дела. Днес той ме произведе в действащ президент на индустриалната си империя. Но ако не успея да изпълня разпорежданията му относно застрахователната полица, утре мога да се озова на улицата.
— Съмнявам се. Той ви има доверие.
— Само дотогава, докато може да се разчита на мен, и нито секунда повече. Тази полица трябва да бъде попълнена до полунощ. Нали се разбрахме, че предложението е приемливо, след като парите могат да бъдат преотстъпени на Службата за кръвопреливане?
— Ами да. Боя се само, че алчността ще заговори в мен и ще ги взема всичките. Когато дойде времето.
— Че защо не? Службата за кръвопреливане не е направила нищо за него, а ти — предостатъчно.
— За което ми се плаща добре.
— Чуй ме, глупаво дете, не бъди глупаво дете. Той иска да получиш един милион долара в наследство от него и да продължаваш да се радваш на грозното му лице. Казах му, че няма да стане през завещанието, и тогава измислихме този трик със застрахователната полица. Дори той е рискован, ако наследниците надушат нещо и пратят свои адвокати — аз, разбира се, ще се опитам да прикрия всички следи. Защото ако се разчуе, някой съдия може да реши, че е опит да се избяга от завещанието, и да разпореди на застрахователите да изплатят премията на наследниците. Което ще е съвсем от полза на Центъра за кръвопреливане — ако те се намесят в съдебната игра, нищо чудно накрая да спечелят. Но има и други начини. Да предположим, че не знаеш нищо за това и си поканена да присъстваш при огласяване на завещанието. Изведнъж се оказва, че твоят доскорошен работодател ти е определил „пожизнена рента“ за „продължителна и вярна служба“. Нима ще я откажеш?
— Уф… — Тя въздъхна и прехапа устни.
— Уф я! — повтори натъртено той. — Точно така, „уф“. Разбира се, че няма да я откажеш. Той ще е мъртъв, ти — без работа, няма никакви причини да се дърпаш. Та вместо обща сума смятам да напиша полица, според която да получаваш солиден годишен доход. — Той спря и се замисли. — След като ти приберат данъците, пак ще имаш предостатъчно. Какво ще кажеш за седемстотин и петдесет на седмица? Това притеснява ли те?
— Мисля, че не. Седемстотин и петдесет е много по-благоразумно от един милион.
— Хубавото е; че можем да накараме застрахователите да индексират сумата срещу инфлация и така пак ще получиш своя милион. Или ще го преотстъпиш на Центъра за кръвопреливане, ако толкова много настояваш.
— Наистина ли? Чудесно! Никога не съм била добра във финансовите въпроси.
— Това е, защото повечето хора гледат на парите като на средство да си платят борчовете. Този, който разбира от пари, знае, че с тях могат да се правят още пари. Както и да е, остави на мен да уредя всичко. Ще използвам канадска застрахователна компания и канадска банка, така шансът американски съд да надуши за това е по-малък. В случай, че внучките му заподозрат нещо.
— О, господин Соломон, но тези пари не са ли техни?
— Пак ти казвам, не ставай глупава. Те са хиени. Алчни костенурки. Нямат никакъв принос за това богатство. Изглежда, не знаеш достатъчно за Йохан. Надживял е три съпруги, а четвъртата го взе заради парите и при развода му отмъкна милиони. Първата му роди син и умря при раждането — после синът му загина при превземането на една никому ненужна височина. Още две жени, два развода, по една дъщеря от всеки брак, което доведе общо до четири внучки — и всички тези бивши съпруги и техните дъщери са умрели, а наследниците им чакат с нетърпение Йохан да ритне камбаната и му се ядосват, че още не го е направил. — Соломон се ухили. — Очаква ги истински шок. Написах завещанието му така, че те ще получат само малък доживотен приход — и нищичко, решат ли да го оспорят. А сега ме извини, трябва да се обадя тук-там, да те откарам до вкъщи и да отскоча до Канада, за да уредя този въпрос.