— Възможно ли е да се извърши мозъчна трансплантация? Или той се лови за сламка? Давам си сметка как се чувства прикован към онази ужасна машина — напоследък полагам невероятни усилия да изглеждам все по-забавно, а едва успявам да изтръгна по някоя измъчена усмивка. И все пак има ли хляб в плановете му?
— Това не подлежи на дискусия, мила. Щом ни нарежда, от нас се иска да изпълняваме. В тази Служба по кръвопреливане — дали ще ни намерят донори с АВ отрицателна?
— Съмнявам се, сър. Според последните проучвания от около милион хора с тази група едва четири хиляди са склонни да дават кръв.
— Лошо. А какво мислиш за идеята му да използваме за примамка реклами по телевизията?
— Ще струва ужасно много. Но той сигурно може да си го позволи.
— Естествено. Само че на мен не ми харесва.
— Сър?
— Юнис, ако наистина стигнем до трансплантация, не искам това да става достояние на обществото. Спомняш ли си шумотевицата, която се вдигна, когато започнаха да замразяват хора? Не, прекалено си млада. Изглежда, идеята докосна оголен нерв, защото предизвика вълна от протести и доведе до издаването на забрана — с обяснението, че след като не е по джоба на повечето хора, няма да е справедливо спряло тях. Гласът на народа и прочее — нашата славна страна преживя време на демокрация, на олигархия, на тирания, на социализъм и на смесица от изброените, без да променя основните постулати на конституцията, за да стигнем до настоящата анархия под управлението на избран от народа диктатор, въпреки че все още имаме закони и Конгрес. Но през цялото това време нервът продължава да е оголен — с обяснението, че щом нещо не е допустимо за всички, не бива да се позволява на избрани. И какво ще се случи, когато един от най-богатите хора в страната обяви, че желае да си купи подходящо за трансплантация тяло — само за да спаси собственото си окаяно и егоистично съществуване?
— Не мисля, че шефът е толкова лош човек. Дори напротив, като се има предвид какво се налага да изтърпи.
— Това е вън от темата. Оголеният нерв ще реагира веднага — като на възпален зъб. Проповедници ще го заклеймяват, обществото ще поиска нов законопроект, Американската медицинска асоциация ще забрани на членовете си да участват в подобно начинание и нищо чудно дори Конгресът да гласува закон срещу него. Навярно след това Върховният съд ще намери този закон за нецелесъобразен и ще го отхвърли, но дотогава старецът отдавна ще е мъртъв. Ето защо никаква публичност. В Центъра по кръвопреливане имат ли сведения за останалите AB отрицателни, които не са дарители?
— Съмнявам се. Не мисля.
— Ще проверим. Предполагам, че поне осемдесет процента от населението в тази страна знае коя кръвна група е. Тя не се променя, нали?
— Никога, сър. Затова сме толкова редки — и толкова търсени.
— Чудесно. Значи достатъчно е да проникнем в някоя сериозна база данни и ще извлечем цялата налична информация — в наши дни компютрите са свързани. Ето, че напредваме, мила моя. Ще ти прехвърля събраната информация и ще се заема с други неща, а ти продължавай да трупаш данни, докато летя към Южна Америка за среща с онзи касапин Бойл. А после…
— Господин Соломон! Навлизаме в опасен район.
Соломон включи интеркома, предупреди хората си, после каза:
— Тези типове отпред си умират да прекосяват изоставените зони. Надяват се някой да стреля по нас, за да имат оправдание да отвърнат на огъня. Съжалявам, мила, но след като ти си в колата, беше редно да им наредя да не доближават изоставени райони.
— Аз съм виновна — въздъхна Юнис. — Трябваше да ви предупредя, че е невъзможно да се кръжи около Деветнайсет Б, без да се навлезе в някоя изоставена зона. Правя голямо отклонение, за да стигна до къщата на шефа. Но вътре в колата сме в безопасност, нали?
— Разбира се. Дори да ни уцелят, старото корито ще издържи. Рокфорд не е чак толкова зъл, наехме го от Синдиката, преди това е бил полицай, но си имал ядове със закона. Но виж, Чарли — другото ни Пушкало — е истинска кобра. ХУУ — хромозомен профил. Първо убийство на дванадесет. Той… — В този момент бронираните прозорци бяха закрити от стоманени щори. — Изглежда, навлизаме в зоната.
Светлините в купето блеснаха.
— Като ви слуша човек — подметна Юнис, — сякаш вашите собствени пазачи са по-опасни от онова, което се спотайва отвън.
Той поклати глава.
— Ни най-малко, мила моя. О, сигурен съм, че в едно законопослушно общество тези двамата щяха да бъдат изпратени на съд, дори на електрическия стол — но тъй като не сме такова общество, предпочитам да ги използвам за свои нужди. И двамата са в изпитателен срок, а не се съмнявам, че работата им допада. Като се прибави и заплащането…