Защо да прекарвате самотни и безсънни нощи, когато спасението за всички ваши терзания може да се появи в собствения ви дом? Програмиран да ви доставя удоволствие от същия научен екип, който разработи орбиталните совалки.
На ваше разположение от болници и аптеки, без специална рецепта.
„Вие сте нещастна? Не се измъчвайте повече, зарежете всички тези недостойни и декадентски механични играчки. Забравете лекарствата. Обадете се на доктор Джой, хипнотерапевт, лицензиран в щата Ню Йорк.“
„Господин и госпожа Маккензи“ (според либерийските паспорти) бяха наели целия горен етаж на къщата — три бани, четири спални, кухня, столова, хол с бар, приемна, фоайе, градина, градинска къщичка, беседка, плувен басейн, водопад, фонтан, барче в басейна, собствен асансьор, великолепен изглед към яхтеното пристанище, брега, устието на реката, града и планините отвъд.
Но те бяха големи ексцентрици. Наемът им включваше пълно хотелско обслужване, но нито един служител в хотела не ги бе срещал лично от момента на пристигането им. Те не ходеха в казината, нито на плажа, не беше известно да са ползвали и някои други развлечения на курорта. Когато звъняха за хранене, количката се оставяше в кабината на асансьора и се качваше нагоре без придружител.
Обслужващият персонал в хотела си шушукаше, че госпожа Маккензи обичала да готви сама, но никой не знаеше със сигурност дали е така, отново по същата причина. Прислугата им държеше три апартамента на долния етаж и категорично отказваше да обсъжда навиците на своите господари с местния персонал.
Тя влезе в хола от градината. Той вдигна глава от книгата.
— Да, скъпа? Слънцето ли те измори? Или онзи хеликоптер се върна?
— Нито едното от двете. Хеликоптерите не ме дразнят, просто се обръщам по корем, за да не могат да ми снимат лицето. Джейк, мили, искам да ти покажа нещо много красиво.
— Донеси го тук, скъпа, днес не мога да се преборя с мързела.
— Не мога, миличък, то е долу във водата. Някаква много странна лодка, с разноцветни платна. Нали си бил във флота, трябва да разбираш от тези неща.
— Бил съм преди петдесет години и вече не ставам за експерт.
— Джейкъб, ти разбираш от всичко! А тази лодка не само е красива, но и много странна. Моля те.
— Всяко твое желание е закон, мадам. — Той се надигна и й подаде ръка.
Излязоха на балкона и се подпряха на парапета.
— Коя от многото? Всички лодки долу са с разноцветни платна. Не съм виждал бяло платно, откакто пристигнахме тук — чудя се дали не са забранени със закон?
— Ей онази там. О, мили, вече смъкват платната. Преди минутка бяха разпънати.
— „Сгъват платна“, Юнис. Щом съм твой експерт, нека те поправя. Сгъват ги, защото са хвърлили котва.
— Джейк, нали ти казах, че разбираш от всичко? Но какво е това?
— Нарича се тримаран, яхта с троен корпус. Не бих се съгласил напълно с теб, че е красива — не и според моите представи за красота.
— Да, вярно, като ми каза, наистина е малко недодялана. Но въпреки това ми харесва. — („Сестрице, попитай го дали има някакъв начин да се качим на борда.“) „Защо, мила? Да не си решила да ставаш моряк?“ („Просто никога не съм се качвала на яхта, шефе.“) „Знаеш ли, и на мен ми хрумна подобна мисъл. Да не се сети за онзи разговор, когато посочихме на Джейк една ферма, а той отбеляза, че да се живее във ферма означава още повече служители и охрана?“ („Не ме интересува на коя е хрумнала първо тази идея, миличка. Гледай просто да внушиш на Джейк, че мисълта е негова.“) „Добре, скъпа. Само ми кажи, не те ли е страх, че може да ти стане лошо на борда?“ („Няма друг начин, освен да оперираме и да видим какво ще излезе, както казва нашият мил Роберто.“)
— О, Юнис, тримараните също имат своите преимущества. За толкова пари получаваш една доста солидна лодка. Почти е невъзможно да се преобърнат — няма по-безопасен съд в морето.
— Джейк, как мислиш, дали биха ни позволили да се качим на борда?
— Вероятно има начин да се уреди. Мога да разговарям със собственика. Но, Юнис, не можеш да се качиш на яхтата забулена с воал. Няма да е възпитано. Твоите внучки не ти направиха добра услуга, когато ти помогнаха да станеш медийна звезда.