Няма да се уплаша от злото

— Защо не прекъснем този разговор, а аз ще отида да подремна?

— Да се присъединя ли към теб?

— Казах, че ще подремна, миличка. Което значи да поспя. Да си легна с теб в леглото едва ли ще доведе до същото. Старият сеньор Джейкъб има нужда от сиеста.

— Да, сър. Може ли да си довърша мисълта? За къщата, Хюго и прислугата. Онези от тях, които пожелаят, могат да дойдат на яхтата с нас. Особено ако преди това са излизали в морето и могат да се оправят.

— Финчли може. Навремето се е занимавал с контрабанда.

— Надявах се да взема и останалите, без Хюго. Рокфорд например, стига да си съгласен. Жената на Фред го заряза преди няколко месеца, Дабровски няма деца, а Олга не би се отказала да се преквалифицира в корабен готвач. Що се отнася до Финчли, той е точно това, от което имаме нужда — но струва ми се, че не е прекарвал наркотици, а оръжие за Централна Америка. А неговата сладурана Хестър е отлична готвачка. Миличък, преди да си легнеш, ще помолиш ли да повикат Финчли? Искам да го поразпитам за тримараните.

— Мисля, че точно той е на пост долу при асансьора. Да ти донеса ли халата?

— Защо, страх те е да не изгоря ли? Едва ли, след като се намазах с лосион. Ох, ти за Томас ли ме питаш? Скъпи, нали киснем заедно в басейна по цял ден. Също както и с Фред и Дабровски.

— Зная, миличка, просто смятах, че би желала да се облечеш, за да спазваш благоприличие.

— Струва ми се глупаво, след като цял ден сме голи на слънце. Чакай, като стана дума за благоприличие, не те ли видях вчера да пляскаш Хестър по дупето? Или беше в сряда?

— Беше във вторник и не плеснах Хестър, а дъщеря й Ева. Само се упражнявах да бъда сексманиак, красавице — нищо сериозно. Така че не се опитвай да бъдеш ревнива.

— Скъпи, ако някога забележиш, че те ревнувам от едно малко момиче, спокойно можеш да ме напердашиш. Но помня добре, че беше Хестър, а не дъщеря й. Моят галантен Джейкъб никога не би си губил времето с едно невръстно девойче.

— Естествено, когато компанията му ми навява само скука. Освен това забелязах, че ми се натиска.

— Бедният Джейк, вече и тринайсетгодишните го преследват. Защо ли не съм изненадана? Аз бих постъпила по същия начин.

— Нека бъде тринайсетгодишна с перспективи утре да е на двайсет и една. Скъпа, предлагам да сключим сделка. Аз няма да ти досаждам, когато се занасяш с бащата, а ти не ми пречи, ако пак се случи да пошляпвам малката му дъщеричка.

— Да, сър. Вашите желания са заповед за мен. Но какво ще кажеш за Хестър? Трябва ли да опразвам терена, когато се появи?

— Прави каквото пожелаеш, мила. Нека не ставаме фанатици, искам хората ни да се чувстват свободно край нас и да ползват басейна, когато им хрумне. Нали знаеш колко е замърсена водата в залива? Това беше сделката, която сключихме — да не припарват до брега, но да се къпят в басейна по всяко време. Пожертвахме малко спокойствие срещу опасността да пипнат зараза и да я разпространят из цялото семейство. Те всичките са много приятни хора и го заслужават… дори малката сладка Ева, която всячески се старае да ми направи добро впечатление.

— Джейкъб, нямам нищо против, напротив, радвам се, че са край нас. Но сега говорехме за дупето на Хестър. Много примамливо, нали?

— Мила, ти си по-досадна дори от Ева. Отивам да си легна и да кажа сто пъти ом мани падме. Ще пратя да повикат Том. Не ме оставяй да спя повече от час. Целувки.

След като Джейк си тръгна, Юнис се гмурна в басейна и преплува няколко дължини. Излезе, подпря се на парапета и в този момент към нея се приближи Финчли.

— Викали сте ме, госпожо?

Тя се усмихна.

— Томчо сладичък, това не е начинът да се обръщаш към мен, когато сме сами.

Той се огледа и добави почти беззвучно:

— Котенце, шефът още не е заспал.

— Зная. Но отиде в стаята и затвори вратата. Сиеста. Каза, че ще подремне около час. Не исках да те притеснявам, Томи миличък. Ела при парапета, искам да ти покажа нещо. Бил ли си на ветроходна яхта? Или само на моторни?

— Ветроходна? Разбира се, нали съм израсъл в залива Чесапийк. Яхти от всички класове.

— Дори и тримаран?

— Никога не съм бил капитан на тримаран. Но бях член на екипаж, на шестнайсет.

— Какво ти е мнението за тях?

— Зависи. Подходящи са, ако не ти трябва състезателна яхта. Но не бих взел тримаран без двигател. В безветрено време са подвижни колкото двама души във вана.

— Томи, опитвал ли си го някога във вана?

— Разбира се, кой не е? Става да се похилиш, ако си пийнал. Но леглото винаги е по-добре. Или подът.

— Ами на надуваем дюшек?

— Миличка, пак ме притесняваш. Да не искаш да ни хванат?

— Реторичен въпрос, скъпи, не съм те карала да го правиш насила. Кажи ми, мислиш ли, че Джейк и Хестър са го правили някога?