— Уууиии! Джо, виж как се носи по вятъра!
— Страхотно.
— Усещам полъха чак в слабините си! — Джоан Юнис се засмя щастливо. — Хайде да идем отзад. Уини е на руля и се постарай да изглеждаш впечатлен — тя ужасно се гордее с уменията си! Моята Уини е роден моряк, обзалагам се, че в жилите й тече морска вода. Джиджи, какво има, скъпа? Нещо не се усмихваш. Да не ти е лошо?
— Уф, мъничко може би.
— Ще призная, че „Писана“ наистина малко се клатушка, когато се носи с пълна скорост. На мен ми харесва, но не и на някои други. Не бери грижа, мила, доктор Роберто ще ти даде от неговите вълшебни таблетки.
— Не пия хапчета, Джоан. Ще ми мине.
— Няма да ти мине, а когато слезем долу, ще откажеш да ядеш. Хестър каза, че е приготвила нещо специално в твоя чест. Виж, мила, Роберто дава тези таблетки и на Уини — по една сутрин, срещу морска болест. Той е добър лекар и не би направил нещо лошо на младата си жена. Хайде, ще вземеш ли?
— Джиджи?
— Да, Джо?
— Вземи.
— Добре, Джо. Джоан, благодаря ти за грижите. Но сигурно разбираш защо ме е страх от хапчета, след като толкова много деца се пристрастяват към тях.
— Това е друго хапче, миличка. Аз също го вземам, когато имам нужда. Постой малко на вятъра, аз ще ида да потърся нашия добър доктор.
— „Плаваме, плаваме над беснеещи вълни!“ — провикна се господин Джейкъб Соломон веднага щом застана на мостика. — Добро утро, Ски.
— Добро утро, капитане. Вятър отляво, следваме курс…
— И сам виждам. Слизай долу да закусиш. — Соломон се настани на седалката, погледна компаса и пое руля. — Ако не побързаш, няма да намериш нищо освен сухари от неприкосновения запас.
— Хестър няма да ме остави да гладувам, сър.
— Нито Олга. — Джейк огледа платната, реши, че може да ги вдигне още малко, хвана ръчката за управление на такелажа и я изтегли назад, за да повдигне главното платно, като същевременно завъртя носа по вятъра. След това нагласи кливера и се отпусна назад.
— Добро утро, капитане.
— Том, спести си го за пред публиката. Много мило от страна на госпожа Соломон, че ме възнагради с тази почетна титла, но всички знаем кой управлява кораба. Ти си капитанът и ти носиш цялата отговорност, аз съм само собственик и първи помощник. Юнис не бива да го прави, но трябва да прощаваме прищевките на нашите мили женички. Като стана дума за мили женички, как са твоите тази сутрин? Не мярнах Ева на закуска.
— Защото се нахрани, преди да станете, сър. Още щом я видях, й казах да иде да си обуе гащички и да ги носи навсякъде, освен когато скача в басейна.
— Не виждам защо да го прави, след като другите жени не спазват това правило. Просто не искам да ми сяда голичка като змиорка в скута, защото ме кара да си спомням младостта.
— Ще й направя забележка, сър.
— Том, не желая да правиш забележка на детето. Нека всички на този кораб се забавляват — ние сме едно голямо щастливо семейство. Помоли Хестър да й обясни внимателно, че старият Джейк я обича, но би предпочел да не се допира до него. Лъжа, вярно, но благородна лъжа. Като стана дума за басейна, как е филтърът?
— Имаше малко водорасли, но ги почистихме.
— Докторът направи ли анализ на водата?
— Напълно безвредна.
— Това е чудесно. Том, когато бях момче, скачахме в морето, без да се замислим. Но днес дори Тихият океан не е в състояние да преглътне помията, която човечеството излива ежедневно.
— Така е, сър.
— Почакай малко, ще подам осма камбана. — Джейк се пресегна с лявата ръка и натисна последния от редицата от осем клавиша — осем мелодични звъна възвестиха на борда началото на сутрешната вахта. — Том, знаеш ли какво си мисля? Тази яхта е толкова добре оборудвана, че ако човек не трябва да спи и яде, би могъл сам да обиколи света с нея. Двама ще го свършат без проблеми. Най-много трима.
— Може би.
— Не ми изглеждаш убеден, приятелю.
— Би могъл и сам човек, сър — ако нещо не се обърка. А когато става дума за открито море, това се случва винаги.
— Добре, приемам поправката. А и с две бременни жени на борда — три, ако не опазиш малката Ева…
— О, доктор Гарсия й даде контрацептиви. Не бих искал да рискувам, сър.
— Така ли? Брей, Том, уважението ми към теб нарасна още повече. Старият чичо Джейк не й е направил нищо, но не мога да се заричам за останалите мъже на борда. Има нещо в соления въздух, което разбужда хормоните. А и нали знаеш какво казват — „когато пораснат достатъчно, не можеш ги удържа“.