— Брей? Някой даде ли фира?
— Дори не ни одраскаха. Много беше забавно.
— И к’во се чу отвътре?
— Страхотен трясък. Но иначе беше много вълнуващо. Даже се възбудих.
— Теб всичко те възбужда, малката. — Той се ухили и й разроши косата. — Важното е, че си у дома, цяла-целеничка. Събличай се. Цял ден ме гони вдъхновение. Не мога да мирясам.
— Какъв вид вдъхновение, мили? — попита тя, докато смъкваше ръкава на дясната си ръка. — Яде ли нещо? Ако ще ме рисуваш, трябва преди това да хапнеш.
— Ядох, ядох. Хайде, че ще ми се изпари вдъхновението. Целият съм на тръни. Да ти стопля нещичко? Пиле? Спагети? Пица?
— Каквото и да е. Най-добре да вечерям, щом става дума за такова вдъхновение. — Тя изрита сандалите, свали чорапогащника и седна на пода да разкопчае жабото. — За картина ли ще позирам, или ще рисуваш право върху мен?
— И двете. Тайфун е в мен. Свръхнова.
Тя подреди грижливо дрехите и се настани върху един стол в поза „лотос“.
— Пак не съм чат. И двете?
— И двете. Ще видиш. — Застанал пред нея, той я разглеждаше усмихнато. — И двата вида вдъхновение.
— Какво пък! Извадих късмет!
— Значи не си гладна? Може да почака?
— Мъжленце любимо, кога съм била гладна, като става въпрос за такива неща? Зарежи леглото, хващай възглавницата и идвай тук!
Не след дълго Юнис въздъхна щастливо — какъв късмет, че не бе позволила на скъпия Джейк да продължи — онази сладост сигурно щеше да е разочарование в сравнение с тази вкъщи. Но поне той я бе разпалил за това. Наистина е най-добре да си вярна съпруга. Е, когато се налага. Какъв невероятен, незабравим ден! Дали да не каже на Джо за повишението на заплатата? Няма за къде да бърза. Всъщност нали бе решила да не му казва нищо за парите. Жалко. Някъде на този етап мислите й съвсем се оплетоха.
След известно време тя отвори очи и му се усмихна.
— Благодаря ти, любимичък.
— Добре ли се люшкахме?
— Точно от каквото имаше нужда Юнис. В подобни моменти си мисля, че си истински Микеланджело.
Той поклати глава.
— Не и старият Мик. Някой чудак. Пикасо, може би. Тя го прегърна.
— Който и да е, миличък, стига да си останеш мой. Е, добре, сега съм готова да ти позирам, а после ще хапна нещо.
— Забрави. Писмо от мама. Ще го четеш ли?
— Разбира се, мили. Чакай, ще ида да го взема.
Той я изпревари и го донесе — още не беше отваряно. Тя го прегледа набързо и въздъхна. Както и следваше да се очаква, беше с поредната заплаха да „прескоча до вас и да ви погостувам“. Юнис знаеше как да се справи с това. Вън и толкоз. Джо не смееше да откаже нищо на майка си. Още не й беше минало от последното посещение — вярно, че тогава живееха в по-малък апартамент, преди да намери това чудесно студио. Да пуснат тук мърмореща дърта чанта? Да спрат за известно време игричките на пода? Не, мамичко. Няма да ти позволя да разрушиш щастливото ни гнезденце с досадното си присъствие. Стой си където си и живуркай с помощите от Социални грижи… ще ти пращам по някой чек от време на време и ще те оставям да си мислиш, че е от Джо. Но нищо повече!
— Интересно ли е?
— Обичайните неща, мили. Мъчел я стомахът, но свещеникът я пратил на друг доктор и сега твърди, че е по-добре. Чакай, ще ти го прочета от началото: „Мило мое момченце. Нищо интересно не се е случило от предишното писмо, но мама знае, че ако не ти пише, няма да получи писъмце от теб. Кажи на Юнис този път да напише по-дълго писмо и да ми разкаже всичко, което се случва с теб, защото мама се тревожи. Юнис е добро момиче, макар че, ако питаш мен, щеше да е по-добре да си вземеш някоя от нашата религия…“
— Ох!
— Бъди търпелив с нея, Джо. Тя ти е майка. Още утре ще й напиша писмо. Ще го пратя с пощата на компанията, за да съм сигурна, че ще го получи — шефът няма нищо против. Добре, ще пропусна останалото, знаем какво мисли за протестантите. Или за бившите протестанти. Питам се какво ли ще си помисли, ако ни чуе да припяваме „Ом мани падме…“1
— Ще й изпопадат чекмеджетата.
— О, Джо! — Тя пропусна следващия пасаж, в който се споменаваше намерението за самопокана. — „Анджела ще си има ново бебче. Инспекторката здравата й се сърди, но аз се постарах да я успокоя и мисля, че й дадох хубав урок как да се отнася към свестните хора. Не разбирам защо не ни остави на мира. Какво лошо има в това да си родиш още едно бебче?“ Джо, коя от сестрите ти беше Анджела?
— Третата. Инспекторката е права. Мама бърка. Не чети всичко, сладката. Само важното.
— Да, миличък. Нататък няма нищо особено, само клюки за съседите и бележки за времето. Най-важните новини са, че стомахът на майка ти се е оправил и че Анджела е бременна. Дай ми минутка да измия червеното и черното — между другото, шефът хареса комбинацията — и ще съм готова да рисуваш по мен или да ти позирам — каквото пожелаеш. А докато се къпя, ще те помоля да ми стоплиш една пица. Освен това, миличък, ще те помоля да не се увличаме много тази вечер, а утре да станеш с мен рано сутринта.