— Скъпи, дотогава ще мога да намеря и игла в купа сено. Джейк, не си играех, когато поисках да ни заредят с всякакви старовремски уреди за навигация — карти, хронометри, този прекрасен секстант — имаме и още един, в случай че изпусна този във водата, макар че, обърни внимание, винаги прехвърлям ремъка през врата си. Тъй като не мога да помагам на палубата, реших да стана истински навигатор.
— Хъмм… мила моя, надявам се никога да не опрем до това. Но забелязала ли си, че гледам винаги да сме заредени с припаси?
— Естествено, че забелязах, сър.
— Не беше случайно и че помолих доктор Боб да изкара един опреснителен курс по акушерство и да набави нужния инструментариум.
— Виж, това съм го пропуснала.
— Исках да го запазя в тайна, мила, за да не ви тревожа ненужно с Уини. Но след като ти самата заговори за възможните обрати на бъдещето, реших да го споделя с теб.
— Радвам се да го чуя, Джейк. Тези пари не са отишли на вятъра. Когато човек е предвидлив и има достатъчно средства, може да постигне много неща. Освен може би да върне времето назад.
— Не и в твоя случай, любима.
— Не съвсем, Джейкъб. Получих още дълги години живот, това прекрасно тяло и… теб. Но не съм върнала времето назад. Все ще съм на близо сто години. Не съм млада като Уини. Или Джиджи. Джейкъб, знаеш ли какво научих? Че не искам да съм млада.
— Какво? Нещастна ли си, миличка?
— Ни най-малко! Взех най-хубавото от два живота. Имам младо, изпълнено със сили и жизненост тяло, което може да вкусва всякакви удоволствия… и близо век опит и мъдрост, която идва с годините. Спокойствие. Поглед далече напред. Уини и Джиджи все още страдат от бурята на необузданата младост… която аз не познавам и не искам да позная. Не помня последния път, в който съм вземала успокоителни, вероятно е било в деня, когато ми махнаха ремъците.
Джейкъб, аз съм много по-добра жена за теб от тези две прекрасни момичета, защото съм по-възрастна и съм била там, накъдето си се запътил. Не се хваля, това е горчивата истина. Едва ли щях да съм щастлива с някой млад мъж — щях да губя ужасно много време, за да не нарушавам крехкото му, нестабилно равновесие. Джейкъб, ние сме си лика-прилика.
— Давам си сметка за това, скъпа.
— И аз. Но понякога, изглежда, забравяш, че не съм Юнис, а Йохан. — („Ей, какво значи това, шефе? Нали сме двете?“) „Да, мила, винаги, но някой трябва да припомни на Джейк за Йохан — защото с очите си вижда само Юнис.“ — Например, Джейкъб, преди малко струва ми се ти натяквах за Джиджи.
— „Струва ми се“ е добре казано. Направо ми натякваше.
— А сега, скъпи, затвори очи и забрави, че чуваш гласа на Юнис. Върни се поне десетина години назад, когато бях в сносно здраве. Ако твоят стар приятел Йохан те беше подкачил, че си вирнал краката на някоя млада хубавица, щеше ли да го наречеш „натякване“?
— Кой, старият Йохан? Той щеше да ме скъса от майтап.
— Наистина ли, Джейкъб? Правил ли съм го някога?
— Не, просто защото никога не си ме хващал.
— И какво от това? Нямаше ли да те поздравя за успеха, както го направих одеве — без да те обиждам, разбира се. Но никога не бих ти го натяквал. Между другото, спомняш ли си една млада жена на име Мариан? Мариан X. Ти й казваше Мариан Девицата.
— Откъде го знаеш, за Бога?
— Спокойно, мили — току-що свали гарда. Това беше преди шестнайсет години, малко преди да те поканя да поемеш всички мои правни дела. Поръчах да ми изготвят пълно досие, преди да реша дали си подходящ за тази работа. И знаеш ли кое натежа на везните? Джентълменският Начин, по който запази репутацията на онази девойка. Как да не поверя делата си на един истински почтен човек? Освен това много ми се искаше да те поздравя за отличния вкус. Истински опитен донжуан, това си ми ти. Но не можех да ти кажа нито думичка.
— Мислех си, че съм запазил тази история в тайна.
— Моля те, Джейкъб. Помниш ли, веднъж каза на Юнис, че би могъл да наемеш човек, който да я снима в собствената й баня — без тя да разбере? Както вече отбелязахме, с пари можеш да постигнеш всичко, което е физически възможно. Част от досието, съставено от частна детективска агенция, съдържаше компрометиращи снимки на Джейк и Мариан.
— Божичко! Какво направи с тях?
— Изгорих ги. Не исках да го правя — снимките бяха доста добри и Мариан изглеждаше много красива, както и ти, Джейк, дърт сладострастен пръч такъв. След това се свързах с шефа на детективската агенция и поисках негативите и всички други материали, като го предупредих да не задържа нищо. Казах му, че ако някога някъде се появи и една от тези снимки, ще го смажа. Ще се постарая да му отнемат лиценза, ще се погрижа да фалира, ще го натикам в затвора. С Мариан да сте имали някакви проблеми след това? Като опити за шантаж например?