{„Толкова съм объркан.“{ („Скоро ще свикнеш, миличък Джок. Джоан ще кара, а ние ще й седим на врата и ще даваме съвети. Кажи му, Джоан.“) „Да, Джейк, сега вече получи и двете ни. Завинаги.“ („Ом мани падме хум. Ом мани падме хум. Джейк, присъедини се към нас!“) „Ом мани падме хум.“ {„Ом мани падме хум.“}
— Джоан. Мила, позволи ми да го прегледам.
Доктор Гарсия се беше навел над нея.
Тя поклати глава.
— Нека аз го държа, Роберто. („Шефе! Зарежи женските глезотии и дай на доктора да си свърши работата!“) „Да, Юнис. Ти се дръж здраво за Джейк.“ („Не се бой, скъпа. Джок, виждаш ли вече? През очите на Джоан. Защото ще се преместим.“) {„Виждам, разбира се. Кой е този спаружен нещастник? Боже, нима съм аз?“{ („Не, разбира се, това е само черупка, от която вече няма да имаме нужда. Не гледай натам, скъпи. Джоан, отмести поглед, че Джок не го понася добре.“)
— Фред, отведи я долу. Ханк, помогни ми. Том, повикай Уини. Да дойде веднага.
Доктор Гарсия откри Джоан в каюткомпанията. Лежеше с мокра кърпа на челото и Олга Дабровски я наглеждаше. След доктора влезе и Том Финчли, навъсен. Докторът не каза нищо, улови Джоан за китката и си погледна часовника.
Едва тогава промълви:
— Джоан, боя се, че имам лоши новини.
— Зная, Роберто. Беше си отишъл още преди да сляза тук. — („Не си е отишъл, шефе. Не го казвай така. Джок е мъртъв, колкото съм и аз. Но не си е «отишъл». Нали, Джок?“) {„По-точно не можеше да го формулираш, Пъргави крачка.“}(„„Пъргави крачка!» Знаеш ли колко отдавна не си ме наричал по този начин?“) {„А какво ще кажеш за снощи?“} („Снощи нарече така Джоан, а не мен.“) „Ще млъкнете ли, вие двамата? Или поне да си шепнете. Не мога да мисля.“
(„Прощавай, шефе. Джок, скъпи, опитай се да шепнеш съвсем тихо. Джоан повече ли я биваше от мен в онази работа?“) „Пак те чувам, Юнис. Освен това обърка времената.“ („Шефе, във Вечното настояще няма времена. Попитах Джок нещо, а той се страхува да отговори.“) {„Признавам, че ме е страх!“} („Няма от какво, Джок. С моето оборудване и моите съвети Джоан може и да ме е надминала вече. Плюс още едно добро начало — няма да повярваш, Джок, но шефът има ужасно мръсно подсъзнание. Тези любезности, които чуваш, са само преструвка.“) „Сестрице, престани да ме дразниш. Заета съм, Роберто е обезпокоен за нас.“ („Прощавай, мила. Обещавам да бъда добра.“)
— Юнис, искам да си изясним едно нещо от самото начало. Нямаше да има никаква разлика, ако се бе случило на брега, където помощта е близо. Дори ако доктор Хедрик беше с нас. Е, бихме могли да го поддържаме още известно време жив — като растение.
— Роберто, знаеш, че Джейк не би желал да му се случи подобно нещо. Никога не е одобрявал онова, което се наложи да преживее Йохан през последните си години.
— Така е, но двата случая са диаметрално противоположни. Твоето тяло беше изтощено и болно, но мозъкът ти бе напълно запазен. Докато при Джейк — прегледах го, преди да отплаваме, и беше в цветущо здраве, поне за възрастта си. Но зная какво ще покаже аутопсията — масивен кръвоизлив на голям мозъчен съд. Напълно непредсказуем инцидент. Ако това ще те успокои, той не е страдал и за миг.
{„Не съм страдал, а? Защо не го опиташ, Боб? Това е като ритник на катър в главата. Е, поне си прав, минава бързо. След това даже нямаш главоболие.“} („Джок, скъпи, с мен беше същото. Докато шефът е страдал години наред.“) „И така да е, вече е минало. Милички, помълчете малко — ще поговорим, когато ни оставят насаме.“
— Докторе, няма да има аутопсия.
— Джоан, трябва да я направим, поне за твое успокоение.
— Аутопсията няма да ми върне Джейк, нито той би я одобрил. Що се отнася до „успокоението“, кажи ми, дали причината не е във вълненията покрай медения месец?
— Не, Джоан, нито във вдигането на тежкия сандък. Нека ти обясня какво представляват този тип „инциденти“. Те са като слабо място в износена гума, която непрестанно заплашва да гръмне — дори най-малката причина може да го предизвика. Можеше да се случи днес, утре или след седмица. Дори по време на полов акт, ако за това ме питаш. Макар че ще е ужасно преживяване за жената. Може би е по-добре, че го сполетя, докато все още беше в разцвета на мъжката си сила, предполагам…
(„Много добре знаеш, че Джейк беше в разцвета на мъжката си сила. Попитай жена си. Попитай Джиджи. Попитай всички, за Бога.“) {„Юнис, толкова ли очебийно беше поведението ми?“} („Не чак толкова, Джок, мили мой сладострастнико. Но слуховете се разпространяват бързо.“)