— „Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта. Кой знае: духът на синовете човешки… По-добре двама, нежели един… Защото ако падне единият, другият ще повдигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне. Също, когато лежат двама, топло им е; а един — как ще се сгрее?“
(„Шефе, това ми напомня — ще трябва ли да спим сами тази нощ?“) „По дяволите, Юнис, никога ли не мислиш за нещо друго?“ („Стига, шефе, какво друго си заслужава вниманието? Пазари, финанси, ценни книжа? Разказвах на Джок за твоето откритие, че за жената сексът е по-силно изживяване, отколкото за мъжа. Той не ми повярва. Но няма търпение да опита сам.“)
„Джейк, вярно ли е? Смятах да спазвам известно благоприличие, в твоя чест.“ {„Оценявам жеста ти, Йохан. Но не бива да стигаш до крайност. Не виждам защо трябва да скърбите за мен, след като съм тук. Кажи ми — наистина ли при жените е по-хубаво?“} („Шефе, остави го да прецени сам — дали е по-хубаво да любиш Юнис, или да бъдеш Юнис.“) „Юнис, престани да говориш като разгонена кучка. Е, добре, партньори — ще помисля върху предложението. Но проклета да съм, ако позволя да се изложим тази нощ. Не и тази. Трябва да го направим дискретно — инак няма да участвам.“
— „И, ако някой вземе да надвива над единия, то двама ще устоят насреща му; и конец, на три усукан, не ще се скъса скоро.“
(„Шефе, и тази част ми хареса. Малка компенсация за погребението, което така и не получих. Нямаше дори паметна служба.“) {„Но нали ти отслужихме погребение, Пъргави крачка?“} („Така ли? И кой беше там?“) {„Само аз, скъпа. Наех малък хор и органист. Няколко букета. Нищо тържествено.“} („Джок, ужасно ме трогна! Шефе, той наистина ме обича! Нали?“) „Така е, мила. И двамата те обичаме.“ („Джок, жалко, че не можах да присъствам.“) {„Не знаех къде си, мила. Но може би по-добре, защото като знам какви ги вършиш след погребение…“}(„Ах ти, призрак на дърт пръч такъв. Добре, че никой не може да ни чуе.“) {„Внимавай кого наричаш «призрак», Пъргави крачка, да не ти се върне и на теб. Да оставим Джоан да довърши на спокойствие.“}
— „Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши… защото дните ти са малко и преброени… защото човек отива във вечния си дом… докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка…“ Из дълбините идем и нека върнем сега тялото на нашия брат Яков на дълбините.
Джоан затвори Библията, Фред и доктор Гарсия повдигнаха близкия край на скарата, тялото падна във водата и изчезна.
Тя се обърна и подаде книгата на госпожа Дабровски.
— Вземи я, Олга. Благодаря ти.
— Беше много хубаво, Джоан.
— Изтрий си сълзите, Олга. Човек не бива да тъжи, когато се сбогува. А и Джейк беше готов за това. Познавах го добре, Олга, зная какво искаше. — Тя стисна ръката на Олга и се обърна. — Уини! Престани веднага! Джейк не желае да плачеш. — {„Какво те кара да мислиш така, Йохан? Чувствам се поласкан, когато едно красиво създание като Уини лее сълзи по мен.“} „О, стига, Джейк. Ти беше звездата на шоуто, време е да прекратиш поклоните. Поговори с Юнис.“ — Джоан улови дребната червенокоса сестра за ръцете. — Уини, не бива, наистина. Помисли за своето бебче.
Уини зарови глава в рамото й.
— Джоан, не ти ли е мъчно за него поне малко?
— Не, скъпа, как мога да скърбя за Джейк, когато той въобще не ме е напускал? Камъкът все още е в лотоса и ще си остане там. Във Вечното настояще.
— Предполагам… но ми е толкова трудно да го понеса!
(„Дали да не изберем доктор Робърт? Сигурно ще даде на бедната Уини приспивателно.“) „Не и Роберто, Юнис. С неговия агресивен атеизъм, ако надуши нещо, ще бъде потресен. Някоя друга нощ.“
— Роберто, по-добре се погрижи за Уини.
— Ще се погрижа — но ти как си?