— Точно това бе поверителната част. Не зная нищо за предишното си дете.
— Моля? Сега вече съвсем ме объркахте. Бихте ли ми обяснили?
— С удоволствие, господин Барнс. Разбирате ли, аз си смених пола, но след мозъчна трансплантация. Сигурно сте чували — случаят придоби широка известност. Първото дете е било родено от това тяло преди много време. Така че искам да запазя репутацията на донора, а не моята. Детето е било незаконно. Често явление в наши дни. Но въпреки това храня такава безмерна благодарност към милата госпожица, която е обитавала това тяло преди мен, че не бих искала по никакъв начин да съм причина за оскърбяване на паметта й. — („Шефе, знаеш, че не давам пукната пара.“) {„Юнис, остави й тя да се оправя с това. Няма да позволи на този дребен бюрократ да си развява байрака още дълго. Отиваме на Луната, нали?“} („Разбира се, че отиваме на Луната, нали вече гласувахме за това. Погледни я само как е разголила леко и примамливо колена, везните вече започват да се накланят в наша посока. Ако не й стърчеше толкова коремът, щеше да го е прегазила досега.“)
{„Хъм, Юнис, тъкмо щях да те питам. Понеже каза, че си присъствала на зачеването… бях аз, нали?“} („Джок, обичам те и винаги ще те обичам, но не очаквай от мен да издам моята спътница в живота.“) {„Уф, добре де, бебето си е бебе. Само се моля да не е с две глави.“} („Да, две глави ще излязат доста мъчно. Виж, нямам нищо против, ако е с две топки.“) {„Вече и за кръвосмешение ли се точим, Пъргави крачка?“} („Че защо не? След като опитахме всичко друго?“)
„Джейк, Юнис, ще бъдете ли така добри да подремнете малко? Господин Дълъг нос търси и най-малката пролука в шедьовъра, сътворен от Алек. Опитва се да намери обективни причини за отказ.“
— Госпожо Соломон, силно съм обезпокоен от едно последствие, свързано с това ваше предишно дете, а именно сериозната възможност в бъдеще да предяви претенции към вашето наследство. Както е известно, екс-мигрантите се задължават да преотстъпят петдесет процента от своето наследство за финансиране развитието на лунните колонии. Комисията не обича да губи нито цент от тези пари. Но такъв „изчезнал наследник“ може да създаде сериозни проблеми след време.
— Не е изключено, господин Барнс, но ако надзърнете в Приложение Б, ще видите, че моите адвокати са се погрижили и за това. Основан е малък фонд, в който е заделена дребна сума за подобен случай.
— Хъм, нека погледна. Мда, госпожо Соломон, нима бихте определили десет милиона долара като „дребна“ сума?
— За мене да.
— Хъмммм. Може би няма да е зле да прегледам по-внимателно документите, касаещи финансовото ви състояние. Имате ли представа, че макар Комисията да изисква преотстъпването само на половината от вашето богатство, не можете да използвате другата половина, за да купите каквото и да било на Луната? С други думи, богати или бедни, нашите екс-мигранти са равни.
— Известно ми е, господин Барнс. Повярвайте ми, моят адвокат господин Трейн е много предпазлив човек. Той прерови формулярите ви и се постара да ми разясни всички последствия от моето решение — защото не го одобряваше. Казано накратко, Алек Трейн заяви, че трябва да ти хлопа дъската, за да идеш да живееш на Луната. Ще откриете още четирима потенциални наследници в Приложение Г, това са моите внучки. Там е описано какво точно ще получат, но им беше съобщено, че трябва да се примирят, ако не искат да чакат смъртта ми. Изгубена кауза, като се има предвид, че биологично съм по-млада от тях.
— Напълно възможно. Особено на Луната, бих добавил. Аз самият мечтая да екс-мигрирам. Но не мога да си позволя да платя вноската, а и там горе не се нуждаят от прависти. Е, господин Трейн, изглежда, е помислил за всички положения. Да погледнем сега финансовото ви състояние.
— Само за миг, сър. Бях помолила за малко по-специално отношение.
— Какво? Отнасяме се еднакво към всички екс-мигранти. Така трябва.
— Става дума за дреболия, господин Барнс. Бебето ще се роди известно време след като се преместя на Луната. Бих искала доктор Гарсия да се грижи за мен до този момент.
— Не мога да ви го обещая. Съжалявам. Такава ни е политиката.
Тя понечи да се надигне.
— В такъв случай се отказвам още сега.
— Ух… Божичко! Наистина ли имате толкова?
Тя сви рамене.
— И да е така, каква полза от една бременна жена, както сам казахте? Разбирам, че имате други ценности.
— О, нямах предвид това. Формулярът за финансовото ви състояние… ако е верен… то вие сте милиардерка!
— Напълно възможно. Не съм го писала аз, попълниха го в счетоводния отдел. Но е верен, стига компютърът да не се е разхълцал по време на изчисленията. Дайте ми го. Щом Комисията не може да ми обещае, че доктор Гарсия ще изражда моето дете, се отказвам.