В Лунаград госпожа Соломон стигна деветия месец от бременността си. Красивото й пъпче отдавна бе щръкнало, коремът й представляваше купол от кипяща жизненост, напираща да излезе. Тя чакаше реда си в Обществената болница на осмо подземно ниво. Седящата до нея сестра също беше в напреднала бременност.
— Уини?
— Да, скъпа?
— Ако е момче, трябва да се казва Джейкъб Юнис… ако е момиче, нека бъде Юнис Джейкъб. Обещай ми.
— Обещавам, скъпа, вече си го записах дори. Обещавам и да се грижа за твоето бебче, както ти обеща за моето. Но няма да се наложи, миличка, защото и двете ще бъдем добре и ще ги отгледаме заедно.
— Обещай ми, важно е… {„Йохан, не наричай бебето Джейк. Нека бъде Йохан — Йохан Юнис.“} „Джейк, не искам да оставям на детето си подобно бреме. Зная какво е да се наричаш Йохан — трябва от малък да го защитаваш със зъби и нокти.“ („Не спори с шефа, Джок. Тя винаги знае какво да направи.“) {„Тогава го наречи Джон!“} „Джейк, името му ще е Джейкъб, и толкоз!“ {„Джоан, ти си най-упоритият дърт копелдак в цялата Слънчева система — и не се промени дори след като стана жена. Добре, да бъде твоето!“} „Обичам те, мило мое мъжленце.“ („И двамата те обичаме. Шефе, Джейк ще се гордее с името.“)
— Обещавам ти, Джоан. Кълна се в това.
— Сладката ми Уиничка. Дълъг път изминахме с теб и Роберто.
— Така е, мила.
— Не съм добре, нали?
— Нищо ти няма, Джоан. Всяка жена се чувства така, когато наближава моментът да ражда. Повярвай ми, виждала съм стотици. Казах ти, че в системата има само глюкоза.
— Каква система? Уини, наведи се, защото едва говоря. Много е важно. Бебчето трябва да се казва…
— … отхвърля трансплантата, докторе. Процесът протича атипично, но за мен е факт.
— Доктор Гарсия, защо според вас да протича атипично?
— Защото пациентката изглежда объркана, поведението й на моменти е нелогично. Говори с три различни гласа — и два от тях принадлежат на мъртви хора. Раздвоение на личността. Дори разтроение, ако може да се каже така.
— Не съм психиатър и това ваше раздвоение не ми говори почти нищо. Но не виждам защо това може да повлияе неблагоприятно на бременността. Израждал съм напълно здрави, нормални бебета от жени, които се държат много по-налудничаво.
— Аз също не съм психиатър, колега. Но нека ви напомня, че тя се държи „налудничаво“ почти непрекъснато и че според мен това е само част от цялостната клинична картина, която по мое мнение говори недвусмислено за отхвърляне на мозъчния трансплантат.
— Доктор Гарсия, вие несъмнено сте по-добре запознат от мен с проблемите на трансплантацията. Но въпреки това — продължавам да твърдя, че пациентката е в отлично здраве. В тази болница сме приемали далеч по-увредени родилки, които само след три дни са се връщали на работните си места. При ниската лунна гравитация процесът на възстановяване е скъсен значително. Или смятате, че вашата пациентка е получила увреждания по време на полета от Земята?
— О, едва ли! Тези противоускорителни кабинки са невероятни. Жена ми също се възползва от една от тях. Следях и двете на монитор, Джоан понесе полета дори по-леко от Уини. Според мен първите симптоми за отхвърляне се появиха едва тази седмица. — Доктор Гарсия се намръщи. — Оттогава тя непрестанно се унася и бълнува. Двигателните функции постепенно отпадат. Има младо и силно тяло, което засега поддържа метаболизма, но честно казано, докторе, не зная за колко дълго. — Той се намръщи отново. — Сривът може да настъпи всеки момент — по дяволите, защо не разполагах с подходящо оборудване!
Възрастният лекар поклати глава.
— Намираме се на границата, колега. Не искам да подценявам уменията ви, но при нас те не значат много. Тук се занимаваме с гипсиране на счупени крайници, операции на апендицит и профилактика на острозаразни заболявания. Но когато дойде време да се мре, умираме — вие, аз, който и да е — и освобождаваме място на живите. Дори да си представим, че разполагаме с оборудването на най-модерните болници, като „Джон Хопкинс“ или „Джеферсън Медикъл“, какво бихме могли да направим? Да върнем процеса назад? Да се надяваме на чудодейно изцеление?
— Не. Единственото, на което можем да разчитаме, е да спечелим малко време.
— Така пише в учебниците, но исках да го чуя от вас. Е, докторе? Пациентът е ваш.
— Да извадим бебето.
— На работа тогава.