— Парки, на мен също ми хрумна идеята, че можеш да станеш президент.
— Така ли?
— Да. И после… се разсмях.
— Ах, ти…
— Внимавай какво ще кажеш, да не те дам под съд. Това, което забрави, е, че моето дялово участие е по-голямо от твоето. Сега, що се отнася до твоите акционери, според устава на компанията всеки, който представлява повече от пет процента от акционерите автоматически получава място в управителния съвет, дори ако никой не го обича и той страда от хронично непоносима миризма на устата. Което описва достатъчно точно теб и мен. Всъщност само теб. Байръм, какви са последните данни от стоковата борса?
— Подробен доклад ли искате, господин Смит?
— Не, просто осведоми господин Паркинсън за положението му.
— Да, сър. Господин Паркинсън, в момента контролирате по-малко от пет процента от акционерния състав.
— Което означава, че си уволнен, млади вампире — добави със сладък гласец Смит. — Джейк, свикай пълен съвет на акционерите, с официални съобщения и всички необходими формалности, за да възнаградим присъстващия тук господин Паркинсън със златен часовник за вярна служба, преди да го изритаме — и да изберем негов заместник. Други въпроси? Няма. Обявявам заседанието за закрито. Джейк, остани, ако обичаш. Ти също, Юнис. И ти, Байръм, ако имаш нещо за обсъждане.
Паркинсън не се сдържа и скочи.
— Това няма да е последният ни разговор, Смит!
— О, не се и съмнявам — отвърна със същия сладък гласец старецът. — А междувременно, предай моите поздрави на тъща си и можеш да я увериш, че ние с Байръм ще се погрижим състоянието й да продължава да нараства дори след като те уволнихме.
Паркинсън се обърна и излезе. Останалите също се надигаха.
— Джейк — промърмори Смит, — не мога да си обясня как е възможно един петдесетгодишен човек да е лишен и от капчица здрав разум? Единственото умно нещо, което този нещастник е направил в живота си, е да си намери богата тъща. Да, Ханс?
— Йохан — Ханс фон Ритер се опря на масата и заговори с нисък ядосан тон, — не ми хареса начинът, по който се разправи с Паркинсън.
— Благодаря. Ти поне ми го каза право в очите. Рядко качество в наши дни.
— Не възразявам, че го махна от управителния съвет, той и без това беше постоянен прът в колелото. Но защо трябваше да го унижаваш?
— Сигурно си прав. Поддадох се на изкушението, Ханс. Напоследък нямам много удоволствия.
Влезе техник на Симплекс, сгъна освободеното кресло и го изтика на колелца навън. Фон Ритер продължи:
— Лично аз не бих търпял подобно отношение. Ако искаш само послушковци в съвета, защо не изгониш и мен? Моят дял също е под пет процента. Да ти поднеса ли оставката си?
— Боже мили, не, разбира се! Ханс, аз имам нужда от теб — а Байръм сега ще има дваж повече. Не ми трябват дресирани тюлени. Щом на някой не му стиска да ми се опъне, няма място в този съвет. Но ако ще скачат на нож, бих предпочел да го направят интелигентно. Като теб например. На няколко пъти ме принуди да си сменя мнението — не беше лесно, като се има предвид какво съм магаре. Но сега ще обсъдим един друг въпрос. Сядай! Юнис, свирни на онзи фотьойл да се разгъне за фон Ритер.
Фотьойлът се приближи, но Ритер го отпрати с ядно махване на ръка.
— Не ми е до ласкателства. Какво искаш от мен? — Той се изправи, масата под него сгъна крака, плъзна се безшумно настрана и се прибра в един процеп в стената.
— Ханс, заобиколен съм от хора, които никак не ме харесват, и сред тях няма нито „послушковци“, нито „дресирани тюлени“. Дори Байръм — всъщност точно Байръм — получи своя пост, след като влезе в спор в мен и се оказа прав. Случва се и да греша и тъкмо затова са нужни други хора в съвета. Що се отнася до Паркинсън, бях длъжен да го прегазя, при това публично, защото той поиска оставката ми — също публично. Въпреки това ти си прав, Ханс — „око за око“ е детинско поведение. Преди двайсет години — дори преди десет — не бих си позволил да унижа никого пред хора. Когато обаче някой се вслушва в рефлексите си, вместо да използва ума си, логично е да търси разправа. Мисля, че има и други начини. Единственото ми оправдание е, че изкуфявам.
Фон Ритер мълчеше. Смит пое хрипливо въздух и продължи:
— Е, оставаш ли? Обещаваш ли да помагаш на Байръм?
— Ами… добре, оставам. Стига да се държиш прилично. — Обърна се и понечи да си върви.
— Какво пък, съгласен съм. Ханс, ще танцуваш на гроба ми, нали?
Фон Ритер се завъртя и се ухили.
— С най-голямо удоволствие.
— Така си и мислех. Благодаря ти, Ханс. До скоро. — Погледна Байръм. — Нещо друго, синко?
— Заместник-министърът на правосъдието идва утре от Вашингтон да разговаря с вас за закупуването на контролния пакет на „Домашен майстор“ от „Машини и инструменти“. Мислех, че ще е добре да…