— Ще разговаря с теб. Ако не можеш да се оправиш с него, значи съм избрал неподходящ човек. Друго?
— В „Морска ферма 5“ изгубихме един човек отвъд периметъра. Акула.
— Женен?
— Не, сър. Нито състоятелни роднини.
— Добре, направи каквото е нужно. Имаш мои видеоматериали, онези, дето ме дублира актьор със скръбен глас. Не бива да позволяваме в обществото да се надигат мнения, че нехаем за хората си.
— Макар да е точно така — обади се Джейк Соломон. Смит го сряза с поглед.
— Джейк, да не би да си се научил да надзърташ в сърцето ми? Всъщност знаеш, че политиката ни е не само да изплащаме полагащото се обезщетение при смъртни случаи, но и да вършим онези малки неща, които значат толкова много.
— Йохан, какви ги приказваш? Ти нямаш сърце, само машинки и зъбчати колелца. И никога не си имал.
Смит се засмя.
— Джейк, за теб ще направя едно изключение. Когато умреш, ще се направим, че не сме го забелязали. Никакви цветя, нито дори обичайният обрамчен в черно некролог в нашия ежедневник.
— Едва ли ще имаш думата по въпроса, Йохан. Ще те надживея с поне двайсет години.
— И ще танцуваш на гроба ми?
— Аз не танцувам — отвърна юристът. — Но ме изкушаваш да се науча.
— Не си прави труда, защото аз ще те надживея. Готов ли си да се обзаложим? На един милион — нека видим колко струва прословутият ти нюх? Всъщност не искам да се хващаме на бас, нуждая се от помощта ти, за да остана жив. Байръм, обади ми се утре. Сестра, оставете ни, трябва да поговоря с моя адвокат.
— Не, сър. Доктор Гарсия ми заръча да не ви изпускам от поглед.
Смит я погледна замислено.
— Госпожице Подлога, научих се да приказвам много преди Върховният съд да инкриминира мръсните надписи по стените. Но ще се постарая да използвам достатъчно прости изрази, за да ме разберете. Аз съм ваш работодател. Плащам ви заплатата. Намираме се в моя дом. Казах ви да излезете. Това е заповед.
Сестрата го изгледа нацупено и не отговори.
Смит въздъхна.
— Джейк, наистина остарявам. Забравих, че тези хора са идиотски пристрастени към правилата си. Ще потърсиш ли доктор Гарсия? Трябва да е някъде из сградата. Попитай го как мога да проведа разговор на четири очи далеч от тази вярна и инатлива шотландска овчарка.
Доктор Гарсия дойде бързо, огледа данните на мониторите и обяви, че за кратко могат да преминат на телеметрия.
— Госпожице Макинтош, превключете апаратите на дистанционно наблюдение.
— Добре, докторе. Ще пратите ли друга сестра да ме смени? Искам да напусна този пост.
— Вижте, сестра…
— Само за момент, докторе — намеси се Смит. — Госпожице Макинтош, моля да бъда извинен, задето ви нарекох „госпожица Подлога“, поредната проява на старческо слабоумие. Но, докторе, ако тя наистина застоява да напусне, изплатете й премия от хиляда долара, на моя сметка. Трогна ме нейната всеотдайност към работата… въпреки проявите на нелогично поведение от моя страна.
— Хъм… сестра, да излезем навън.
След като докторът и сестрата напуснаха, Соломон рече намръщено:
— Йохан, ти си изкуфял само когато ти отърва.
Смит се изкиска.
— Признавам, възползвам се от възрастта и болестите си. Но какви други оръжия ми остават?
— Парите.
— Ах, да. Ако ги нямаше, щях ли още да дишам? Напоследък страдам от хронично лошо настроение. Оправдава ме само това, че съм принуден да търпя оковите на застаряващото си тяло. Други го наричат старческо слабоумие.
— Аз пък ще го нарека неовладяна характеропатия. Йохан, не си слабоумен, след като можеш да го контролираш и използваш, както ти е удобно. Само не ми прилагай тези номера на мен — няма да ти се вържа.
Смит се изкиска отново.
— Никога, Джейк. Ти си ми нужен. Дори повече от Юнис — макар че тя е доста по-хубава от теб. Какво ще кажеш по въпроса, Юнис? Напоследък държа ли се лошо?
Секретарката повдигна рамене — и създаде поредица от последващи поклащания, все приятни за мъжкото око.
— Шефе, вярно е, че понякога сте доста досаден. Но аз съм се научила да не ви обръщам внимание.
— Видя ли, Джейк? Щом Юнис знае как да ме преглъща, значи не съм чак толкова страшен. Ще ти призная, че нерядко я използвам като отдушник.
— Юнис — обърна се към нея Соломон, — ако някога ти писне да търпиш прищевките на тази торба стари кокали, можеш да започнеш работа при мен — със същата заплата и дори по-висока.
— Юнис, току-що ти удвоих заплатата!
— Благодаря, шефе — отвърна радостно младата жена. — Стенографирано е. Както и часът. Ще уведомя счетоводството.