Смит се изкикоти.
— Виждаш ли защо я държа? Не се опитвай да наддаваш срещу мен, дръглив пръч такъв, имам повече пари.
— Изкуфял бил — изпръхтя Соломон. — Като стана дума за пари, кого да поставя на мястото на Паркинсън?
— Не бързай. И без това от него полза никаква. Имаш ли кандидат, Джейк?
— Не. Макар че след последния ни разговор ми хрумна, че Юнис може да свърши тази работа.
Юнис го погледна стреснато, след това бързо се овладя. Смит като че ли се замисли.
— Виж, това не ми беше идвало наум. Но може да се окаже идеалното решение. Юнис, би ли искала да станеш директор на някоя голяма компания?
Юнис изключи стенографиращата машина.
— И двамата се майтапите с мен. Моля, престанете!
— Мила моя — заговори почти нежно Смит, — знаеш, че никога не се шегувам, когато става въпрос за пари. Що се отнася до Джейк, за него това е свещена тема — казват, че продал дъщеря си и баба си в Рио.
— Не и дъщеря ми — възрази Соломон. — Само бабата. И не взех почти нищо за тази дъртофелница. Е, поне се уредихме с още една свободна стая.
— Но, шефе, аз не зная как се ръководи компания!
— Не е необходимо. Директорите не управляват, те определят политиката. Ще ти възразя обаче, защото сигурно разбираш много повече от управление, отколкото мнозина от нашите директори — ти си вътре в играта от години. В самия епицентър, бих казал, откакто замени предишната ми секретарка госпожа Бирман. Но вече започвам да виждам и други преимущества в предложението на Джейк. Ти не си обикновен служител на корпорацията, а специален помощник-секретар, какъвто те направих, както и двамата добре си спомняме, за да затворя устата на Паркинсън, когато мрънкаше, че секретарката ми присъствала по време на официални заседания. Ще те направя директор и същевременно ще продължиш да изпълняваш функцията на моя секретарка — твърде си ценна, за да се разделя с теб. Едното няма да пречи на другото — просто ще гласуваш, докато продължаваш да се занимаваш със стенографиране. А сега, да преминем към ключовия въпрос — готова ли си да гласуваш, както гласуваше Джейк?
Тя го изгледа сериозно.
— Искате ли да го правя, сър?
— Или както гласувам аз, когато присъствам на заседанията, което е същото. Ако се върнеш назад във времето, ще си спомниш, че макар с Джейк често да се джафкаме, винаги гласуваме по един и същи начин, когато става въпрос за политика на компанията. Прегледай старите протоколи и ще се увериш.
— Отдавна съм го забелязала — отвърна скромно тя, — но не смятах, че ми е работа да го коментирам.
— Джейк, тя е нашият най-нов директор. И още нещо, мила — съгласна ли си да подадеш оставка, в случай че мястото ти ни потрябва? Нищо няма да загубиш от това.
— Разбира се, сър. Не е необходимо да ми плащате, за да се съгласявам.
— И все пак предложението ми остава. Чувствам се по-добре. Юнис, предстои да прехвърля управлението на Тийл, а определянето на политиката — на Джейк. Знаеш в какво състояние съм. Е, винаги можем да уволняваме неудобните директори… но най-добре да не го правим, факт, за който фон Ритер току-що ми натри носа. Разбрано, вече си директор. Ще го оформим на следващия съвет. Добре дошла в редовете на Управата. Доскоро роб на заплата, ти си продаде душата и сега си контрареволюционно войнолюбиво изменническо фашистко псе. Как се чувстваш?
— Не съм „псе“ — възрази Юнис. — Нямам нищо против останалите категории, но „псе“ не отговаря на пола ми. Аз съм кучка.
— Юнис, не само че не използвам подобни изрази в присъствието на дами, но знаеш и как се чувствам, когато ги чувам от нежни женски уста.
— Може ли едно „изменническо фашистко псе“ да бъде дама? Шефе, научих тази дума в детската градина, но в наши дни тя не значи пукната пара.
— Аз пък винаги държа на нея.
— Нямам време да слушам разправиите на лексиколози-аматьори — изсумтя Соломон. — Приключи ли съвещанието?
— Какво? Ни най-малко. Идва най-съществената и тайна част, причината да прогоня сестрата. Я се съберете край мен.
— Йохан, преди да споделиш тайната си, нека попитам нещо. Тук има ли микрофони? В инвалидния стол например?
— А? — Старецът се огледа замислено. — Преди използвах бутон за повикване, но после ме поставиха под постоянно наблюдение.
— Седем срещу две, че те подслушват. Юнис, мила, би ли проверила къде водят кабелите?
— Уф… нищо не разбирам от машинарии. Пък и тези монитори са съвсем различни от моето стенобюро. Все пак ще погледна. — Тя стана, приближи инвалидния стол и огледа механизмите отзад. — Две от системите със сигурност имат микрофони — дихателният кръг и кардиомониторът. С филтриране, естествено. Което не пречи гласът да се отдели от останалите шумове. Аз също го правя понякога, когато прослушвам стари записи и премахвам фоновия шум. По дяволите, това направо си прилича на микрофон, но може ли човек да знае какво е? И тук също. Че и тук. Ох, съжалявам.