— О, я стига, стари хитрецо, съветвал си ме как да прескачам закона поне два пъти седмично.
— И да съм го правил, ставало е по начин, който да не нарушава законите. Просто отговарях на въпросите ти и нищо повече. Няма да отрека, че професионалната ми етика подлежи на свободно тълкуване, но не бих желал да участвам във всяко дело, което намирисва на кражба на тела, отвличане и дори поробване. Дори и една уважаваща себе си проститутка като мен има своите граници.
— Спести ми проповедите си, Джейк. Това, което искам от двама ви, е както законно, така и морално. Трябва ми помощта ви, но само в границите на позволеното от закона.
— Надявам се.
— Аз пък съм сигурен. Казах, че искам да си купя тяло — напълно легално. Това отхвърля всякакви отвличания, кражби и прочее. Става въпрос за съвсем законна покупка.
— Не можеш.
— Защо не? Вземи например това тяло. — Смит се потупа по гърдите. — Не струва нищо, но все пак възнамерявам да го предоставя за медицински изследвания. И ти се съгласи с това, нали?
— Нека си изясним понятията. В Съединените щати не е разрешено да притежаваш друго човешко същество под формата на лична собственост. Тринайсетата поправка. По тази причина и твоето собствено тяло не ти принадлежи и ти не би могъл да го продаваш. Но кадавърът вече е лична собственост — обикновено принадлежи на наследниците на починалия… е, вярно, той е лична собственост само в известен смисъл. Ако искаш да си купиш кадавър, мога да ти го уредя — само че кого наричаше одеве вампир?
— Джейк, какво е „кадавър“?
— А? Труп, обикновено човешки. Така пише в „Уебстър“. Официалната дефиниция е малко по-усложнена, но се свежда до същото.
— Имам предвид тъкмо тази „малко по-усложнена дефиниция“. Добре, значи мога да си купя тяло само след като бъде обявено за мъртво. Но, Джейк, какво е смърт и кога настъпва? Остави „Уебстъра“, кажи какво пише в закона?
— Ах. Законът е това, което постановява Върховният съд. За щастие този въпрос е бил изяснен през седемдесетте — „Наследниците на Хенри М. Парсънс срещу Роуд Айланд“. В продължение на много години, векове дори, човек се е смятал за мъртъв, когато спре да бие сърцето му. След това, през миналия век, е трябвало смъртта да бъде удостоверена от медицинско лице, след преглед за сърдечносъдова и дихателна дейност. Понякога дори и това не е било достатъчно, защото и лекарите правят грешки. После настъпи епохата на трансплантациите и това предизвика истинска юридическа буря! Но случаят „Парсънс“ постави точка — човек е мъртъв, когато се преустанови мозъчната му дейност.
— И какво означава това? — не се предаваше Смит.
— Съдът отказа да даде точна формулировка. Все пак, Йохан, не забравяй, че не съм специалист по тези дела, аз съм само корпоративен адвокат. Ако настояваш, мога да проуча нещата и…
— Добре, знам, че не си Господ Бог. По-късно ще се поправиш, ако грешиш. Кажи ми какво ти е известно сега?
— Когато точният момент на настъпването на смъртта е от особена важност, както е в случаи на предявяване на претенции към наследство, съмнения за криминално действие и прочее, или при органни трансплантации, се вика доктор, който да установи, че мозъкът е престанал да функционира. Използват се различни тестове, чуват се термини като „необратима кома“, „пълна липса на мозъчна и вълнова активност“ и „непоправима корова увреда“, но в края на краищата всичко това опира до някой специалист, който залага репутацията си и поставя подпис под смъртния акт, удостоверявайки, че субектът е мъртъв и няма начин да се съживи. Сърцето и дробовете вече нямат значение, заедно с крайниците, гонадите и други органи, те са напълно заменими. Това, което се гледа сега, е мозъкът. И най-вече мнението на споменатия доктор за него. Така че, ако предстои трансплантация, нужно е мнението на поне двама лекари, несвързани с операцията, както и на един патолог. И не защото го изисква Върховният съд — ще посоча като факт, че само четирийсет и четири щата са узаконили подобни танатотични изисквания, — но…
— Само за момент, господин Соломон — тази дума ми е непозната. Стенмашината постави върху нея въпросителна. — Юнис държеше пръст над бутона с надпис „пауза“.
— Как я е изписала машината?
— Т-А-Н-А-Т-О-Т-И-Ч-Н-И.
— Умна машинка. Това е юридически термин, означаващ „смърт“. Произлиза от името на гръцкия бог на смъртта Танатос.
— Секунда да го въведа. — Юнис натисна копчето с надпис „запаметяване“, прошепна няколко думи и рече на висок глас: — Милата, чувства се по-добре, когато я успокоявам така. Продължавайте. — И чукна копчето за пауза.