— Да предположим, че напиша ново завещание с някои съществени промени. Ще издържи ли?
— Не.
— Защо не?
— Сам го каза. Старческо слабоумие. Всеки път, когато си отиде богаташ в напреднала възраст, изниква цяла армия роднини — като твоите внучки например, — които се опитват да отхвърлят завещанието, основавайки се на слабоумие и външно въздействие. И струва ми се, че ще успеят.
— Проклятие. Исках да оставя на Юнис един милион долара, за да не изпитва изкушението да види сметката на своето AB отрицателно мъжле.
— Пак се майтапите с мен, шефе. Лоша шега.
— Юнис, не ти ли казах, че никога не се шегувам, когато става въпрос за пари? Ей, Джейк, как да постъпим? След като съм твърде изкуфял за ново завещание.
— Най-лесният начин е чрез застрахователна премия… което ще струва малко повече от милион, като се има предвид състоянието ти. Но тя ще получи милиона дори ако отхвърлят завещанието.
— Не го слушайте, господин Соломон, моля ви!
— Йохан, искаш ли този милион да ти се върне, в случай че по някаква невероятна причина надживееш Юнис?
— Хъмм… не, ако го направим, някой любопитен съдия може да се разрови по-дълбоко в нещата, а само Бог знае какви ги вършат съдиите в наши дни. Нека Червеният кръст стане наследник. Или не, още по-добре, нека бъде Националната служба по кръвопреливане.
— Чудесно.
— Заеми се с този въпрос още утре сутринта. Всъщност не, направи го тази вечер, че току-виж не доживея до сутринта. Повикай Джак Тауърс и му нареди да отвори сметка. Уредете нещата с някой свестен застраховател, искам всичко да бъде изпипано според закона. Ще си легнеш чак като свършиш.
— Слушам, о, велики! Ще бъде направено, аз съм по-добър адвокат от теб. Обещавам полицата да влезе в сила още от тази нощ — нали става въпрос за твоите пари. Юнис, внимавай да не ритнеш някоя от тези жици или тръбички, когато излизаш. Виж, утре вече няма да е необходимо да си предпазлива — стига да не те хванат.
Тя се засмя.
— И двамата имате отвратително чувство за хумор. Шефе, ще изтрия тази част от разговора. Не искам вашия един милион. Нито от смъртта на Джо, нито от вашата.
— Щом не искаш парите, Юнис, винаги можеш да ги преотстъпиш на Центъра по кръвопреливане.
— Хъм… така ли е, господин Соломон?
— Да, Юнис. Но е хубаво да имаш малко скътани парици, особено когато преди това не си имала нищичко. Пък и мъжът ти може да ти се разсърди, ако разбере, че си отказала един милион.
— Уф… — изпъшка объркано секретарката.
— Джейк, погрижи се за това. И междувременно помисли откъде ще ми намериш тяло. Освен това трябва да докараш Бойл тук и да му уредиш да може да оперира в страната. И така нататък. А сега кажи на… Не, аз ще й кажа. Госпожице Макинтош?
— Да, господин Смит? — долетя глас откъм таблото.
— Повикайте хората си, искам да си легна.
— Да, сър. Ще съобщя на доктор Гарсия.
Джейк се изправи.
— Приятна вечер, Йохан. Ти си един побъркан глупак.
— Вероятно. Но се забавлявам добре с парите си.
— Виждам. Юнис, искаш ли да те откарам до вас?
— О, не, сър, благодаря ви. Моето малко миткало е в подземния паркинг.
— Юнис — обърна се към нея Йохан, — не виждаш ли, че този дърт пръч копнее да те откара у дома? Бъди мила с него. Ще пратя някой от охраната да закара миткалото ти.
— Ох… благодаря ви, господин Соломон. Приемам. Лека нощ, шефе.
Двамата тръгнаха към вратата.
— Почакай, Юнис — спря я Смит. — Задръж в тази поза. Джейк, скив’ к’ви кълки! Юнис, този просташки израз означава, че имаш хубави крака.
— Казвали сте ми го и преди, сър — и моят съпруг също. Шефе, вие сте един перверзен старец.
Той се изкикоти.
— Така си е, мила… още от шестгодишна възраст. Горд съм да го призная.
2.
Господин Соломон й подаде палтото, придружи я до подземния паркинг и я покани в колата си. Пушкалото хлопна вратата зад тях, настани се до шофьора и вдигна преградата. Докато се отпускаше на седалката, госпожа Бранка възкликна:
— Брей, колко е просторно! Господин Соломон, знаех, че ролс-ройсът е голяма кола, но чак пък толкова…
— Ролс само по благоволение, мила моя — шасито е на шкода, двигателят на „Импириъл Атомикс“. В „Ролс-ройс“ само го украсяват и залагат репутацията си. Трябваше да видиш какви бяха ролсовете преди петдесетина години, когато бензиновите двигатели все още не бяха забранени. Онова си беше кола мечта!
— И тази е мечта. Че моето миткало спокойно ще се помести в купето.
Глас от тавана:
— Вашите заповеди, сър?
Господин Соломон натисна едно копче.
— Само за момент, Рокфорд. — Обърна се към Юнис. — Къде живееш? Или какви са координатите на мястото, където би желала да идеш.