Тя още по-силно се вкопчи в раменете му.
— Наистина ли си решен да извършиш този удар, Хари? — попита го. — Не съществува ли нещо, което бих могла да кажа или да предприема, за да те спра?
Той я погледна и разбра, че е спечелил, та трябваше да положи усилие, за да не издаде триумфа си.
— Никой нищо не може да направи, за да ме спре. Въодушевен съм! Това е единственият ми шанс и аз ще го използвам. Ще ти кажа нещо, Глори. Не е някакво внезапно хрумване. Когато преди три месеца чух за тези диаманти, намислих да ги задигна. От три месеца живея денонощно с тази идея, и с всеки изминал ден се убеждавам все повече, че трябва да го направя.
Тя се откъсна от него, отиде до креслото и седна.
— Добре, Хари, щом си решил, тогава ще действаме заедно. — Тя не погледна към него. — Има много неща, които съм научила за този род бизнес и които ти не знаеш. Ненапразно живях с Бен четиринайсет месеца. Ще ме оставиш ли да помисля до утре сутринта? Няма да е загубено време. Необходимо е сериозно обмисляне. — Тя се поколеба, сетне продължи. — Искам да знаеш защо възнамерявам да ти помогна. Съзнавам, че съм пълна глупачка, като се оставям да бъда въвлечена в това, но те обичам. Ти означаваш за мене много повече от всичко друго на този свят. Мисля, че сигурно ще имаш шанса да излезеш сух от тази история, ако ме слушаш и правиш каквото ти казвам. Ако въобще имаме някакъв късмет, вярвам, че ще съумея да те спася от затвора. Ще те представя на Бен. Няма да е лесно. От две години не съм го виждала и чувала, но ще опитам. И така ще ми дадеш ли време до утре сутринта, за да разнищи мозъкът ми тази работа?
— Разбира се — каза Хари с неочаквано чувство за неловкост.
Отчаянието, което видя в очите й, помрачи леко неговия внимателно подготвян триумф.
— Защо не отидеш на кино или някъде другаде? — продължи тя. — Ще ми се да остана сама за малко.
— Добре. — Хари прекоси стаята, за да си вземе палтото. — Отивам. Ще се видим около полунощ.
Той се запъти към вратата, но си спомни, че няма никакви пари. Не му се щеше да иска от нея, така че повдигна рамене, отвори вратата и тръгна по коридора.
— Ей, Хари… Той се обърна.
Тя стоеше на прага.
— Забрави да вземеш пари. — Глори държеше протегната банкнота от пет долара. — Ще трябва да си купиш нещо за ядене. Извинявай, че те изхвърлям по този начин.
Хари бавно се върна и взе банкнотата. За пръв път се срамуваше от себе си и усещането не му се понрави.
— Благодаря — каза той. — Ще ти ги върна.
Мина по коридора и заслиза по стълбите, без да се обърне назад.
IV
Следващият ден беше неделя. Бяха свикнали да остават в леглото до пладне, след това да обядват късно и да ходят на разходка, ако времето биваше хубаво. Но тази сутрин двамата бяха станали и седяха пред камината малко след девет часа.
— Хайде да не губим време — каза Глори веднага след като наля кафето. — Помислих над тази история и вече знам, мога да ти помогна. Няма да ставам досадна и отново да те моля да не го правиш. Ако наистина си решен да действаш, то от мене се иска да направя всичко възможно, за да бъде постигнат успех.
— Ще карам докрай — каза Хари и сви вежди. — Съжалявам, ако те разстройвам, Глори, но…
— Добре — прекъсна го тя. — Хайде да поумуваме за всичко това. Кражбата на диамантите няма никакъв смисъл, ако не си сигурен, че ще се измъкнеш с тях, нали? Искам да кажа, че най-важната част от твоя план е първо да се подсигуриш да не те хване полицията.
Хари нетърпеливо се размърда.
— Не си блъскай с това главата, скъпа. Ще имам грижата. Най-важната част от сценария е влизането във връзка с Дилейни.
— Грешиш — отвърна Глори с пребледняло и добило твърдо изражение лице. — Ако откраднеш диамантите и Бен ти плати, ти все още ще имаш нужда от свободата си, за да харчиш парите, да пътуваш, да си намериш съдружник, нали?
— Да, разбира се.
— Затова най-важната част от твоя план трябва да бъде осигуряването ти срещу залавяне от страна на полицията.
Хари сви рамене.
— Е, добре. Предполагам, че е така, щом разглеждаш нещата по този начин.