— На самолета ще има ли някой, който би те познал? Той се намръщи.
— Възможно е. Сигурен съм, че ще бъда разпознат от някой от персонала на летището, ако не ме разкрият в самолета. Ето защо предвиждам да съм се прехвърлил в Мексико, преди да са тръгнали по петите ми.
— Но от Мексико можеш да бъдеш върнат обратно.
— Ако ме открият. Ще измисля някаква дегизировка веднага щом се добера до там. Само, че това е нещо, което ще уточнявам по-късно. По-важното е…
— Не — рязко възрази Глори. — Нищо не е по-важно от измъкването. Не можеш ли да осъзнаеш опасността, на която се излагаш? Ще те познаят. Полицията ще знае кого да търси и това ще улесни задачата й. Колко дълго смяташ, че ще останеш на свобода, щом веднъж полицаите разберат кой си? Те могат да получат твоя снимка от досиетата на Въздушнотранспортната корпорация. Всички вестници в страната ще я публикуват. Рано или късно някой ще те познае и ще те издаде. Застрахователните компании ще обявят парична награда за тебе. Само да узнаят кой си, и ти си загубен, Хари!
— За бога! — ядосано каза той. — Това е риск, който ще трябва да поема. Ако започнем да се боим от такова развитие на нещата, няма да стигнем до никъде.
— Ако разберат кой си, ще те преследват като дивеч до края на живота ти. Никога няма да имаш и един миг спокойствие.
— Ами тогава какво? Не мога да им попреча да узнаят кой съм, след като аз ще управлявам „хвърчилото“, нали?! Просто така стоят нещата.
— Оо, не! Не е така. Ти ще промениш външността си преди да извършиш похищението. От утре Хари Грифин ще изчезне. На негово място ще се появи Хари Грийн, който ще открадне диамантите. След това ще изчезне Хари Грийн, а Хари Грифин ще се появи отново. Полицията ще издирва Хари Грийн, а не тебе.
Хари я зяпаше недоумяващо.
— Не загрявам. Хайде да преминем материала по-бавничко.
— Достатъчно е опростен. Преди да направиш удара, ти ще се маскираш така, че никой да не е в състояние да те познае. Ще бъдеш един непознат без никакво минало и никакви приятели, които да го разкрият. Когато аферата приключи, ти ще си махнеш дегизировката и никой няма да знае, че си направил удар.
Той приглади с пръсти косата си.
— Това е добра идея, Глори — каза замислено, — но няма да свърши работа. Успехът й е заложен в предрешаването ми така, че никой да не ме познае. Това не може да стане. Повечето от момчетата на летището ме познават много добре. Те със сигурност ще разберат, че съм аз. Не бих могъл да се маскирам достатъчно добре, за да го избегна. Това са въздушни кули, Глори.
— Ох, не! Не са! — рече Глори. — Аз ще направя грима ти Познавах някога един мъж, който беше един от най-добрите гримьори в Холивуд. От него научих доста трикове. Бих могла да променя външния ти вид така, че никой да не те познае.
— Честно? — наведе се той напред с напрежение в погледа. — Не се занасяш, нали?
— Не бих се шегувала с подобни неща. Но тук не става въпрос да бъдат променени само цветът на косата ти и твоята външност. Ще се наложи да бъдат изменени дрехите ти, походката ти, интонацията на гласа ти, даже твоята индивидуалност. Много зависи от тебе. Колко време имаме?
— Двайсет дни.
Глори кимна.
— Би трябвало да успеем за толкова време. Има много работа. Утре трябва да отидеш на летището и отново да се срещнеш с приятелите си. Ще им кажеш, че отиваш в Ню Йорк да си търсиш работа.
Хари пламна.
— Тази идея да върви по дяволите! Не желая пак да се виждам с момчетата. Защо да им разправям, че отивам в Ню Йорк?
— Така трябва! — отвърна Глори с раздразнение. — След като диамантите бъдат откраднати, полицията ще започне разследване. Тутакси ще разберат, че е работа на вътрешен човек. Рано или късно ще се натъкнат на името ти. Ще научат, че ти си щял да пилотираш самолета и че си знаел, че диамантите ще бъдат на борда. Ще бъдеш един от заподозрените. Шефът ти няма да се изкаже добре за теб. Ето защо трябва да си напуснал града много преди обира. Трябва да отидеш в Ню Йорк и да се регистрираш в някой хотел. Необходимо е да бъдеш в състояние да докажеш, че си бил в Ню Йорк, макар че по-късно ще изчезнеш от полезрението. Дори е нужно да си намериш някаква работа, свързана с пътуване. С детайлите ще се занимаем по-късно. Искам да добиеш обща представа за онова, което ти предстои да свършиш.
— За бога, Глори! — каза Хари. — Схващам смисъла на всичко това, но пътуването до Ню Йорк ще струва пари. Не може да се осъществи.
— Точно сега парите нямат никакво значение — отвърна Глори. — Само ме слушай. Трябва да бъдеш сигурен, че си направил впечатление на персонала на хотела, така че ако полицията направи проверка, персоналът да те помни. После трябва да си намериш някаква служба, заради която да пътуваш. Няма да е трудно, ако потърсиш назначение някъде, където единствените пари са от комисионата. Трябва да се хванеш задължително. Дотогава аз вече ще съм в Ню Йорк. Там ще се присъединиш към мене, като внимаваш никой да не забележи, че пристигаш. Тогава ще преобразя външността ти и ще станеш Хари Грийн. Преди да напуснеш Ню Йорк, ще напишеш три или четири писма до някои от твоите приятели. Ще вземем адреси на хотели от Канзас Сити, Питсбърг, Детройт и Минеаполис и ти ще надпишеш всяко писмо с по един от избраните адреси. Ще съобщиш на приятелите си, че пътуваш и се развличаш. Аз ще занеса тези писма до съответния град и ще ги пусна по пощата. Ще ни се наложи да доказваме, че си пътувал, и единствените доказателства, които ще можем да предложим, ще бъдат клеймата върху писмата.