Той си блъскаше главата над проблема, когато разговорното устройство на бюрото му изпращя, давайки признаци на живот.
— Търси ви някаква си мис Дейн, мистър Дилейни — каза секретарката му. — Мис Глори Дейн.
Бен дори не вдигна поглед от сметките си.
— Не я познавам и не желая да я познавам. Кажи й, че съм много ангажиран.
— Да, сър.
Разговорното устройство замлъкна.
Докато почукваше с пръсти по страниците на своята чекова книжка, Бен мислено повтори името. Глори… Той импулсивно се пресегна и натисна копчето на диктофона.
— Глори Дейн ли каза?
— Да, мистър Дилейни. Тя твърди, че въпросът е личен и спешен.
Бен се намръщи. Това му прозвуча като измъкване на пари. Той се поколеба, след което, спомняйки си времето, прекарано с Глори, реши да се срещне с нея. Беше славно време! Тогава за него не съществуваха грижи на този свят. Нямаше нито язва, нит) кралство, заради което да е нащрек всяка минута, денем и нощем.
— О’кей, изстреляй я при мене. Ще й отделя десет минути. Щом позвъня, влез и ни прекъсни.
— Да, мистър Дилейни.
Той блъсна встрани документите, които застилаха бюрото му, запали пура, стана и отиде до прозореца. Загледа се в безупречно поддържаните лехи и последните разцъфтели рози, после отмести очи към плувния басейн, който през зимните месеци биваше изцяло остъклен, а водата му се загряваше до 24°С. Видя Фей, застанала върху трамплина за скокове, да оправя своята червена плувна шапка. Той обхвана с поглед великолепните пропорции на нейното тяло, загорелите й от слънцето крака и кимна одобрително. „Може да е с куха главица — си помисли, — но си има всичко необходимо.“ Тя му струваше много, но в леглото беше не само ентусиастка, а и изключително оправна. Между другото, мъжете завиждаха на Бен за „собствеността“ му, а за него не съществуваше нещо по-приятно от това, да бъде обект на завист.
Той се обърна, когато чу да се отваря вратата. „Мис Дейн!“ — оповести неговата тъмнокоса, симпатична секретарка със своята най-презрителна интонация и отстъпи встрани, докато Глори влизаше в стаята.
Бен се загледа в нея и моментално съжали за своя порив да я приеме. Наистина ли беше Глори тази жена с уморен вид и бледо лице?! Но, за бога, та тя изглеждаше достатъчно възрастна, за да бъде майка на Фей. Ами дрехите й! Тя явно беше стигнала дъното. Това със сигурност щеше да бъде опит за измъкване на пари.
Многобройните снимки на Бен, които беше виждала в печата, бяха подготвили Глори за настъпилата у него промяна, но независимо от това тя беше шокирана. Не толкова заради факта, че сега беше пуснал шкембе, или че косата му беше оредяла и в нея имаше бели нишки. Това трябваше да се очаква. Навярно беше вече на петдесет и три или на петдесет и четири години, но онова, което я порази, беше безизразното лице, което по времето, когато го познаваше, беше винаги живо, весело и опалено от слънцето и което сега беше побеляло като замразено овнешко и приличаше на маска. Погледът му я плашеше — беше твърд като гранит и неспокоен като хищник.
— Какво има? — попита грубо Бен, решен да претупа разговора. — Имам страшно много работа. Нямах намерение да те приемам, но не ми се щеше да те отпращам, без да сме разменили по някоя дума. Какво има?
Глори усети, че се изчервява и пребледнява след това. Би могъл да прояви поне малко учтивост, да я покани да седне, да я попита как е.
Тя избра тактиката на внезапния удар. Трябваше да прикове вниманието му, преди да я беше изхвърлил от кабинета, както чувстваше, че се кани да постъпи.