Тя застана до него. През остъклената стена на плувния басейн видяха Фей, която лежеше върху надуваем дюшек, с рамене обвити от нейната червеникавозлатиста коса, под лъчите на една хелиолампа.
— Доста е хубава, а? — Надменен и горд, Дилейни я стрелна с крайчеца на жестоките си малки очички. — Мила и красива е, нали? Харесвам ги млади, Глори, млади и възторжени, каквато беше и ти.
Глори почувства, че пребледнява. Подигравката я улучи право в сърцето.
— Да — отвърна тя. — Много е красива, но ще остарее. Всички ще остареем. Дори ти не си хубавецът, който беше, Бен. Сбогом!
Прекоси стаята, отвори врата и излезе.
Бен остана загледан във вратата със замъглени от гняв очи. Какво пък, кучката беше имала последната дума както винаги. Добре го беше улучила. Кой би повярвал, че ще се амортизира толкова много? Беше постъпил умно навремето, когато я изостави.
Той измина разстоянието до бюрото си и вдигна телефона.
— Борг? Оттук си тръгна една жена, на път е да излезе. Висока, тъмнокоса, облечена в черно-бял костюм. Казва се Глори Дейн. Изпрати Тагарт след нея. Да не я изпуска от очи. Искам да зная къде живее, какво работи, кои са любовниците й — обичайните неща.
От другия край на линията отговори нисък, задъхващ се глас, чийто собственик сякаш страдаше от астма.
— О’кей, ще имам грижата.
Бен затвори слушалката и остана намръщено загледан в попивателната върху неговото бюро. Хари Грийн ли? Кой е този човек? Откъде ще отмъкне всичките тези диаманти? Щом тя казва, че има диаманти за три милиона долара, той може да е напълно сигурен, че те съществуват. Винаги беше вярвал на Глори.
Отиде до прозореца, за да зърне още веднъж Фей.
„Тя ще остарее. Всички ще остареем. Дори ти не си хубавецът, който беше.“
Дяволите да я вземат! Да изтърси такова нещо! Развали му сутринта.
II
Докато вървеше по булеварда, Глори бе прекалено погълната от мислите си, за да забележи високия прегърбен мъж, облечен в тъмно палто и широкопола шапка, който седеше в един открит „Буик“ на отсрещната страна на платното. Неговото мършаво ъгловато лице, кривият му нос и тънките устни му придаваха облика на ястреб. Той я наблюдаваше през стъклото на колата си. Видя я да застава на автобусната спирка, а когато автобусът пристигна, да се качва в него. Бутна напред лоста за скоростите и потегли след автобуса.
Докато автобусът я носеше към нейното жилище, Глори си мислеше, че първият важен ход от плана на Хари беше направен. Разговорът не беше протекъл по-зле, отколкото бе очаквала. Беше предположила, че Бен ще се държи с нея по начина, по който се беше държал. Усети леко гадене, когато си спомни за насмешката, с която беше погледнал на нея. Тя се замисли за това, колко много се беше променил от времето на тяхната любов. В момента й се струваше невъзможно някога да са били щастливи заедно. Невероятно! Не завиждаше на хубавата кукла, която беше видяла под соларната лампа. В действителност я съжаляваше. Тя щеше да „заработва“ всичко, което й даваше Бен, и по всяка вероятност нямаше да се задържи дълго. Но нямаше никакво съмнение, че е симпатична и привлекателна.
Беше сглупила, че не се беше поразкрасила малко преди да се срещне с Бен. Това би могло да й спести онзи обиден презрителен поглед, с който той я беше дарил; поглед, който беше оставил дълбока следа върху нейното вече грохващо его.
Трябваше да предупреди Хари да бъде нащрек. Бен със сигурност щеше да положи всички усилия да разрови миналото му. Тя си спомни как той беше заявил веднъж, че не приема никого на доверие.
— Ако даден човек действа предпазливо, значи крие нещо — беше казал той. — Щом има какво да крие, аз пък искам да знам какво е то. Това би могло да ми даде власт над него.
Тя изведнъж изтръпна, когато мисълта мина през главата й. Беше повече от сигурно, че Бен е изпратил някой от своите хора след нея. Каква глупачка беше! Автобусът вече намаляваше заради спирката, която беше само на няколко крачки от нейната жилищна сграда. Още няколко секунди и щеше да заведе човека на Дилейни директно при Хари.
Глори остана в автобуса и го остави да отмине обичайната й спирка. Тя набързо огледа останалите пътници. Бяха само четирима — три жени и един свещеник в напреднала възраст. „Заплахата не би могла да се крие в автобуса“, каза си тя. Щяха да я проследят с кола. Погледна през задното стъкло към бавно течащия поток на уличното движение.
Човекът на Бен би могъл да се намира във всяка една от колите зад автобуса. Глори плати допълнителната такса и слезе три спирки по-нататък, като се озова в самото сърце на търговския център. Първо трябваше да се убеди, че е следена, и ако се окажеше, че е така, тогава щеше да й се наложи да се откачи от преследвача. Тя енергично си проправи път през тълпата и бързо влезе във входа на „фери“ — един от големите магазини. Спря се, за да погледне назад.