Хари изруга през зъби. Погледна часовника си. Разполагаше само с двайсет минути до срещата с Глори. Набързо си приготви багажа, вземайки само чифт бельо за смяна, една риза, най-хубавия си костюм и още един чифт обувки. Отиде на пръсти до банята за своите принадлежности за бръснене и за гъбата си. Отвори прозореца и хвърли поглед навън. Желязната аварийна стълба, спускаща се до тясната уличка зад сградата, му подсказа пътя за бягство. Той се върна в спалнята, приключи с опаковането на багажа, след което дръпна най-горното чекмедже на скрина и извади изпод купчината ризи автоматичен „Колт“ четиридесет и пети калибър и кутия с патрони. Зареди оръжието и го пъхна в задния си джоб, сложи патроните в куфара, затвори капака и щракна ключалките. После отвори вратата на гардероба, взе палтото и шапката си и се облече.
Влезе в банята, вдигна прозореца и прекрачи навън върху желязната площадка на противопожарната стълба. В долния апартамент живееше едно момиче, което беше приятелка на Глори и работеше в дрогерията на ъгъла на улицата. Хари знаеше, че по това време то е на работа и жилището е празно. Слезе по железните стъпала до прозореца на нейната баня, който беше наполовина отворен. Вдигна го докрай, погледна надолу към уличката, за да се увери, че никой не го наблюдава, след което се прехвърли в банята, пресегна се за куфара си и смъкна надолу стъклото. Мина през всекидневната и се озова в антрето. Спря се до входната врата, за да вдигне яката на палтото си и да нахлупи още по-ниско шапката над очите си. Тогава отвори вратата и излезе в коридора.
Стълбите, които водеха към апартамента на Глори, бяха в края му. Един нисък набит мъж с шлифер и черна шапка с широка периферия се беше облегнал на стената, захапал цигара между устните си.
Той хвърли към Хари небрежен, апатичен поглед. Хари затвори вратата и вдигна куфара. Беше напрегнат и устата му беше пресъхнала. Усещането беше ново за него и напомняше за опасностите и рисковете, които го очакваха за в бъдеще.
— Хей, приятел! — рече мъжът, когато Хари тръгна по коридора. — Един момент.
Хари се извърна наполовина. Светлината в коридора беше оскъдна и той задържа главата си обърната така, че ниският да не може да го види добре.
— Какво има?
— Мис Дейн вкъщи ли си е?
— Откъде да знам?! Защо не се качите горе и не проверите?
— Никой не отваря. Тя сама ли живее, мой човек?
— Да — започна да се отдалечава по коридора Хари. — Трябва да успея за влака. По-добре говорете с домоуправителя.
Мъжът изсумтя и той бързо отиде до входната врата, отвори я и излезе на улицата. На ъгъла се спря, за да погледне назад. С изключение на празния автомобил, който стоеше на около стотина ярда от жилищния блок, улицата беше пуста.
Мина такси и Хари му махна.
— На Уестърн и Ленъкс, и настъпи газта!
Той седна полуобърнат, така че да може да вижда през задното стъкло, но никаква кола не го последва. Часовникът му показваше точно един и четвърт, когато таксито спря до сергията с вестници. Глори чакаше и преди Хари да успее да слезе от колата, тя вече беше прекосила тичешком тротоара и седеше до него.
— Накъде? — попита той.
— Към гарата.
Шофьорът погледна към Хари за потвърждение, видя кимването му, след което потегли, включвайки се в бавно течащия поток на уличното движение.
— Всичко наред ли е? — тихо попита Глори.
— Да.
Те седяха мълчаливо, докато таксито си проправяше път в блъсканицата от коли. Глори държеше ръката на Хари и се вглеждаше в него с безпокойство.
Щом пристигнаха на гарата и Хари плати на шофьора, двамата заедно отидоха до бюфета. Глори се насочи към една свободна маса в ъгъла, докато в същото време той купи две кафета и ги донесе.
— Твоето приятелче започва да се разгорещява — каза Хари, сядайки. Той продължи с разказа за онова, което се беше случило. — Не знам как ще влезеш в апартамента — рече в заключение. Резето е пуснато отвътре. Предполагам, че ще трябва да изчакаш, докато Дорис се върне и да се вмъкнеш през прозореца на банята.
Глори поклати глава.
— Няма да се връщам. Опасно е, Хари. Не се заблуждавам, че следващия път ще имам такъв късмет. Ако се върна, Бен ще пусне повече хора да ме следят и аз никога няма да им се изплъзна. Беше чиста случайност, че този път избягах. Влязох в дамската тоалетна на „фери“. Оттам можеше да се излезе през служебния вход. Но втори път няма да се измъкна по този начин. Ще дойда с тебе в Ню Йорк. Не бива да пътуваме заедно. Ще се срещнем, както се уговорихме, в хотел „Астор“, единайсет часа, в петък.
— Но ти не си взела никакъв багаж! Глори вдигна рамене.