Лемсън вдигна поглед от вестника, който четеше.
— Стаята ви е срещу стълбището. Искате ли да занеса багажа ви?
— Не.
Той се качи по стълбите. Насреща му се показа вратата с № 32. Пъхна ключа в ключалката, превъртя го и я отвори.
Влезе в просторно помещение. В ъгъла се мъдреше двойно легло с железни перила при главата и краката, украсени с потъмнели месингови топки. Килимът беше изтрит и прашен. Чифт кресла стояха от двете страни на една празна камина. Над полицата на камината висеше, изпълнено в ярки плакатни цветове, изображението на някаква дебела жена, която белеше ябълка и гледаше през прозореца към някакъв хълмист пейзаж.
Срещу вратата имаше огледало в цял ръст и след като остави куфара си на пода и затвори вратата, Хари се приближи до него и се вгледа в отражението си.
„Промяната е невероятна!“ — помисли си той. Човекът, когото виждаше в огледалото, нямаше и най-малката прилика с Хари Грифин. С изключение на прорязаното от белег месесто лица, фигурата му беше като на мъж, минал четиридесетте — напълнял в кръста, с открояващо се шкембе и превърнала се в мазнини мускулна система.
Хари свали шапката и шлифера си, продължавайки да стои пред огледалото. Русата оредяваща коса беше хитро измислена естествена перука, здраво прикрепена към темето на Хари с разтворено в спирт лепило. Белегът от дясното му око до устата беше от рибешка кожа с покритие от колодий3. Мустаците бяха присадени върху горната му устна косъм по косъм, формата на лицето му беше изменена с помощта на гумени тампони, прилепващи с вакуум към венците. Изпъкналите напред зъби бяха захванати за неговите собствени. Търбухът и масивните, затлъстели рамене представляваха алуминиеви конструкции, които той „обличаше“ направо върху тялото си. Куцането се дължеше на това, че носеше дясна обувка по-висока от лявата.
Глори си беше свършила работата. Тя беше казала, че няма да го разкрият, и Хари изпитваше увереността, че и най-добрият му приятел не би го познал.
Глори го беше научила как да отлепя белега и мустаците. Трябваше да носи маскировката четири дни и пет нощи. Щеше да му се наложи да се мие и да се бръсне и беше необходимо мустаците и белегът да бъдат сваляни и поставени отново. Отначало Хари се беше обявил против такава сложна дегизировка, но тя беше настояла и когато видя крайния резултат, той разбра, че е права. Сега можеше да рискува да бъде видян навсякъде. Тя беше надминала обещанието си. Хари Грифин бе престанал да съществува. Хари Грийн представляваше жива, автентична личност.
Сега всичко зависеше от Дилейни. Глори беше предупредила Хари безброй пъти да не му се доверява. Той беше почувствал раздразнение, че тя му отнема инициативата до такава степен. В края на краищата, казваше си Хари, планът беше негов. Разбира се, нейната идея с преобразяването му беше блестяща, но какво й пречеше да остави другите неща на него?! Тъй като беше постигнала голям успех в „сътворението“ на Хари Грийн, той прояви търпение спрямо нея, но сега се радваше, че е сам и че движи сделката без нея. Нейните многократни предупреждения, нейните тревоги и опасения го натоварваха.
В десет и десет той излезе от хотела и се запъти под проливния дъжд към автобусната спирка. Качи се на един автобус по посока на Америкън Авеню, слезе на последната спирка и тръгна по булевард Оушън.
Западният кей, откъдето обикновено потегляха комарджиите за превърнатите в игрални домове кораби, които бяха закотвени извън акваторията на града, беше тъмен и безлюден. В нощ като тази имаше малко кандидати за плаващите казина и само две от водните таксита бяха на стоянките си.
Хари се подслони в пасажа пред въртящите се врати. Часът беше десет и двадесет и пет. Той запали цигара, долавяйки своята напрегнатост и отчетливото туптене на сърцето си.
В единадесет без двадесет един „Кадилак“ с цвят на горчица, огромен като боен кораб, плавно спря пред входа на пристанището и той предположи, че това е колата на Дилейни. Тръгна с накуцване към нея, различавайки неясните силуети на двама мъже отпред и един отзад.
Седящият до шофьора слезе от колата — висока, прегърбена фигура, в която по описанието на Глори Хари разпозна човека, който я беше проследил.
— Ти ли си Грийн — попита мъжът троснато.
— Да.
— О’кей, качи се отзад. Ще се повозим наоколо, докато разговаряш с шефа.
3
колодий — разтвор на целулозен нитрат в смес от етилов алкохол и етер, използван за лепила, лакове и за покриване на леки рани в медицината. — Б. пр.