— Този тип е мошеник — каза Борг, говорейки сипкаво и приглушено. — Той няма биография. Не съществува, така както ние с тебе съществуваме. Изведнъж гръм от ясно небе — и ето ти го Хари Грийн! За него няма никакви данни. Във Военновъздушните сили не го познават. Ченгетата не го познават. Никой не го познава. В ничие минало не съм ровил така, както рових в неговото, а намерих толкова малко. Засякох следите му в Ню Йорк, макар да казва, че идвал от Питсбърг. В Ню Йорк никой не го познава. Веднага щом е пристигнал в Лос Анжелос, е започнал да се прави на интересен. Бутнал е пет долара на един шофьор на такси. Снимал се е и е започнал разпра с фотографа. Дал го е тежко пред Лемсън. Ходел е всеки ден в един и същи бар и е говорил разни врели-некипели. Хвалел се какъв печен пилот бил и как му се искало да похвърка отново. Действал е като човек, който иска да бъде запомнен. Това ми намирисва. Тип, който замисля обир за три милиона долара, не би се държал по този начин, освен ако не е луд или няма някоя дяволски основателна причина, за да го прави.
Бен изтръска пепелта от пурата си, втренчвайки се в Борг.
— Смяташ ли, че можем да му имаме доверие? Борг сви масивните си рамене.
— Така мисля. Той няма да има възможността да ни изиграе. Аз ще се погрижа за това. Смятам, че може да се справи с тази работа. Но той не е Хари Грийн. От теб зависи дали да ти пука кой е, или не. Ако „снесе“, няма да има значение кой е. Ако не го направи, тогава ще има. Той е умен. Пази се. Обзалагам се, че когато стане далаверата, Хари Грийн ще изчезне, защото такъв човек няма.
Дилейни кимна.
— Даа, и аз мисля така. Всъщност най-добре е той да се изпари. Ако ченгетата го пипнат, може да пропее. — Известно време той остана загледан в празното пространство. — Все ми е тая кой е, стига да успее. Имаш ли някаква информация за диамантите?
— Те са истински. Далекоизточната търговска корпорация се ръководи от човек на име Такамори, който е представител на голяма индустриална групировка в Япония. Той е закупил промишлени диаманти на стойност три милиона долара. Получил е правителствено разрешение да изнесе диамантите и ще ги натовари на кораб от Сан Франциско за Токио. Това е пратката, за която говори Грийн. Диамантите са си напълно читави. От Грийн зависи, дали ще ги имаш, или не.
— Какво става с тримата, които ще му помагат?
— Набелязал съм ги. Джо Франкс и Марти Луин ще пътуват с него. Колата ще кара Сам Мийкс.
Бен се намръщи.
— Кои са те? Не са от нашите хора, нали?
Борг поклати глава. Бен почти успя да чуе триенето от дебелата лоена яка около врата му, докато той движеше главата си.
— Не бива да използваме нашите момчета за този удар. Тези трима души ще бъдат видени от екипажа и от пътниците. Възможно е да бъдат разпознати. Няма нужда да създаваме работа на ченгетата. Доведох ги от Сан Франциско. Те ще се върнат веднага след като си свършат работата. Нали не искаме полицаите да ни лепнат тази кражба?
— Така е. Тях бива ли ги?
— Добри са.
— Значи смяташ, че ще успеем с тази акция? Борг повдигна черните си рунтави вежди.
— Зависи от Грийн. Ако не е блъфьор, ще успеем, независимо че лъже.
Бен кимна.
— Може да е лъжец, но залагам главата си, че не е блъфьор. Той е точно толкова запален по тази афера, колкото и аз. Мисля, че ще успее.
Дебелото, пухкаво лице на Борг остана безизразно, но в лъхтящия му глас имаше скрита закана, когато изрече:
— За него ще е по-добре да успее.
— Доогледахте ли заедно неговия план?
— Разбира се. Той наистина го е разчел добре. Момъкът е умен. Доколкото схващам, се е погрижил за всичко. Зависи дали ще може да приземи самолета, без да го разбие. Казва, че ще може, но щом ще е тъмно, няма да му е лесно. Избрал е добро място. Бях там. Пясъкът е твърд и равен. Намира се на около тридесет мили от летище „Скай Ранч“. Аз ще се срещна с него на летището и ще прибера диамантите. Нашите трима юнаци ще отлетят от там за Сан Франциско. Уредил съм да се качат на едно въздушно такси-. Грийн твърди, че си е осигурил собствен транспорт.
Бен изсумтя, замисли се за момент, сетне попита:
— Разбра ли нещо за Глори Дейн?
— Офейкала е. — Веждите на Борг се сключиха. — Въобще не се е връщала в апартамента си след срещата с тебе. Искаш ли да се заема по-изкъсо с това?
Бен поклати глава.
— Не. Да върви по дяволите! Не мисля, че и тя има пръст в тази история. Забрави за това! — Той отвори едно чекмедже, извади две розови листчета и ги побутна към Борг. — Това е възнаграждението на Грийн. Какво ли би му попречило да заиграе не по правилата веднага щом получи парите?