— Разбирам — каза Глори.
— Щом взема парите — продължи той, — ще пътувам, независимо дали с тебе, или без тебе. Ти ще решиш. Ако не искаш да идваш с мене, просто кажи. Ако искаш да дойдеш, още по-добре, защото не се сещам за никого другиго, с когото би ми било приятно да обиколя Европа.
— Той напълни чашата си с кафе и приседна върху кухненската маса, като погледна Глори. — Имаш време да решиш… Извинявай, ако изглеждам като човек, който опира пистолет в главата ти. Не бих искал да ме възприемаш така, докато доразвивам идеята си. Сега тя е единственият ми шанс да се върна към летенето. Искам сам да съм си господар, а това означава, че ми е нужен капитал. До мен има място за тебе, ако го желаеш. В противен случай ще замина сам.
Тя се опита да запази хладнокръвие, но беше обзета от страх — гаден, смразяващ страх, който я караше да трепери.
— Какво имаш намерение да извършиш, Хари? — запита Глори, докато отиваше към кухненския стол отсреща, за да седне.
— На двайсет и пети този месец — рече Хари — пратка диаманти ще бъде доставена в Сан Франциско с един от самолетите на Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация, за да бъде натоварена на кораб за Токио. Зная го, защото аз щях да карам машината. Диамантите струват три милиона долара. Смятам да ги задигна.
Тя се почувства така, сякаш в сърцето й вкараха парче лед. Помисли си, че сигурно е луд. Диаманти! На стойност три милиона долара! Щяха да го хванат и да го опандизят за двайсет години, а може и повече. Щеше да бъде почти на петдесет, когато излезеше, а тя… Глори потрепери от мисълта на какво ще заприлича след двайсет години.
— Недей да гледаш така — тросна се той. — Знам какво си мислиш. Мислиш си, че ще ме спипат, нали? Е, добре — няма да направя стъпката, докато не се убедя, че шансовете ми за измъкване не са петдесет към едно. Аз и сега съм напълно сигурен, че ще мога да се измъкна, а след една седмица ще го знам окончателно.
— Но, Хари, струва ли си рискът? — опита се тя да говори спокойно. — Колко пъти някой е успял да избяга с голяма плячка? Не е ли по-добре?…
— Ти не познаваш замисъла. Той е такъв, че ще завари всички неподготвени. Не е прилаган досега. — Лицето му се озари от вълнение. Никога преди не беше го виждала да гледа по този начин. — Ще отвлека самолета!
Тя зяпна насреща му.
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което казвам — нетърпеливо отвърна той. — Ето положението. Диамантите ще бъдат качени на обикновен пътнически самолет. Никой няма да знае за тях с изключение на Стария и на пилота. Аз ще си запазя място в самолета и ще пътувам като пасажер. Ще има още две момчета, които ще пътуват с мене. Веднага щом се отделим от пистата, започваме да действаме. Двамата юнаци ще се погрижат за пътниците и за екипажа. Аз ще поема управлението на самолета и ще го откарам в пустинята. Ще го приземя на едно място, където ще ни чака кола. Ще вземем диамантите и ще офейкаме. Наблизо има летище. Ще съм си резервирал място и ще успея да хвана самолет за Мексико. Всичко ще зависи от бързината. Няма да бъде вдигната тревога, преди да съм преполовил пътя до Мексико, а след това ще бъде вече късно. Мога да се скрия в Мексико, докато се отърва от диамантите. Това е нещо, над което ще трябва да се поблъскам. Ще се наложи да намеря някой, който да изтъргува камъчетата.
Слушайки неговия опасен и абсурден план, тя никак не можеше да повярва, че на него би могло да се разчита.
— Със сигурност това е първото нещо, което трябва да направиш. Не можеш да откраднеш диаманти за три милиона долара, ако не знаеш твърдо кой ще ги купи и колко ще плати за тях. Да не мислиш, че всеки би ги взел? Сумата е толкова голяма, пък и полицията ще ги търси. Кой ще поеме риска да ги „завърти“?
— Разбира се, че някой ще ги вземе, ако цената е подходяща — подразни се Хари.
— Искаш за тях един милион. Така каза.
Хари погледна навъсено към нея.
— Да не би да се мъчиш съзнателно да ме разубедиш?
— Но ти изглежда не си и помислил за трудностите.
— Не съм спирал да мисля за тях — отвърна той гневно. — Разбира се, че има трудности. Работа като тази не може да бъде увеселителна разходка, но аз ще реша проблемите. В Мексико непременно ще се намери някой, който да оправи стоката.
Сега тя започна да диша по-леко. Беше толкова глупав и недомислен план, че Глори със сигурност щеше да го склони да се откаже от него, ако го подхване както трябва.
— Но ще намериш ли някого? — попита. — Не можеш да обикаляш и да разпитваш всеки срещнат дали не би купил…
— Знам! Знам! — повиши тон Хари. — Това е нещото, което трябва да доизпипам.
— Ами тези двама души, които ще ти помагат? Кои ще са те?