Когато взе решение, тъкмо минаваше девет часа. Беше се стъмнило. Хари угаси лампата и прекоси стаята, за да надзърне от прозореца. В бунгалото на Борг не се виждаше никаква светлина, но той беше убеден, че дебелият главорез макар и невидим, е на прозореца — дебнещ и изчакващ.
Каза си, че поне нямаше да му се налага да ходи до плажа и да изравя трупа на Глори. Ясно бе, че Борг ще го проследи, където и да отидеше сега, така че беше безсмислено да я погребва другаде.
Излезе навън, качи се в колата си и я вкара в гаража, който беше на няколко ярда от бунгалото. Изключи фаровете, отвори жабката и извади своето четиридесет и петкалиброво пушкало. Хладината на дръжката на пистолета му вдъхна лека увереност. Той го пъхна в задния си джоб, като си помисли, че Борг едва ли би успял да го види какво прави. Слезе от автомобила, затвори вратите на гаража и се запъти към ярко осветения ресторант отсреща.
Даде си сметка, че докато бута летящата врата на заведението, Борг може да види силуета му под силно светещия надпис на входа. Това не го притесни. Даже напротив — нека онзи е наясно с действията му.
Ресторантът беше почти празен. Само четири двойки продължаваха да се хранят бавно и с наслада. Никой не му обърна внимание, докато отиваше към другия край на салона, нямаше да се вижда през незакритите от пердета прозорци. Седна на ъгловата маса.
Приближи се някакъв келнер с вкисната и отегчена физиономия и подаде на Хари менюто. Той си поръча стек, пържени картофи по френски и салата. Когато келнерът понечи да си тръгне, Хари го спря.
— Бих искал да ви помоля за една услуга, докато приготвят стека — каза той и извади две банкноти по пет долара. Плъзна ги по масата към сервитьора. — Това е за евентуалните затруднения, които ще ви създам.
— Заповядайте, сър. — Келнерът взе банкнотите и ги прибра. Беше започнал изведнъж да прелива от любезност. Наведе се над Хари с почтително изражение. — С какво мога да ви бъда полезен?
— Имам нужда от пет дъсчици — три с размери дванадесет на шест инча и две с размери три на шест инча. Смятате ли, че ще можете да ми ги осигурите?
Сервитьорът изглеждаше озадачен.
— Ами не знам. Вероятно нашият дърводелец ще може да реши въпроса, ако не си е отишъл. Ще го попитам.
Хари извади още една банкнота от пет долара от портфейла си и му я подаде.
— Занесете това на дърводелеца. Не искам да работи без пари. Ще ми трябват също десетина половининчови пирони, един чук, свредел и резбарски лък. Става ли?
Келнерът погледна Хари така, сякаш искаше да му подскаже, че е мръднал.
— Смятате да купите инструментите ли?
— Не. Само ще ги взема назаем. Ще ви ги върна утре.
— Искате пет дъсчици, от които три с размери дванадесет на шест инча и две с размери три на шест инча, един чук, свредел, десетина половининчови пирона и резбарски лък. Нали така? — повтори той.
— Точно така. Ако е възможно, вземете също и около един фут дебел меден проводник.
— Ще видя какво мога да направя — отвърна сервитьорът и се отдалечи по посока на кухнята.
Хари запали цигара и загледа в срещуположната част на салона едно тъмнокосо сексапилно момиче, което разговаряше с някакъв мършав мъж с изпъкнали скули. Не виждаше ясно момичето, но втренченият му поглед, отправен към него, толкова го смути, че то завъртя стола си и се обърна с гръб към Хари.
След двадесетминутно чакане келнерът поднесе стека. Съобщи му, че е разговарял с дърводелеца, който щял да приготви дъсчиците, докато Хари си свърши вечерята.
— Аз съм в бунгало 376 — каза Хари. — Бихте ли ми ги донесли заедно с инструментите и една бутилка скоч? Държа да покриете дървото и инструментите с някаква салфетка, така че да не се виждат. Ще го направите ли?
Келнерът го изгледа смаян, кимна и каза, че ще дойде, след като Хари приключи с храненето.
Той обаче не бързаше с вечерята. Имаше да премисля много неща. Първото, което трябваше да направи сутринта, бе да изтегли целия си капитал веднага щом банката се отвори. Не биваше да допусне Борг дори за миг да помисли, че се кани да го изиграе. Трябваше да убеди Джоан да му даде назаем още десет хиляди, които щяха да изтеглят от нейната банка. Питаше се с безпокойство дали тя ще му заеме сумата. Беше сигурен, че Борг ще го държи под око, и беше от първостепенна важност той да не събуди у него подозрение. Ако смяташе да го надхитри, щеше да се наложи да го упои със собственото му усещане за недосегаемост, да притъпи неговата остра като бръснач бдителност. Успееше ли да направи това, щеше да му се открие шанс да го пречука.