След като се нахрани, Хари се върна в бунгалото и седна да чака. Десет минути по-късно дойде келнерът от ресторанта. Той беше спазил точно инструкциите на Хари. Носеше табла, покрита с бяла салфетка, под която имаше пет парчета дърво, чук, резбарски лък, свредел, няколко гвоздея и парче медна жица. В другата ръка държеше бутилка скоч.
Хари му благодари и го отпрати. После заключи вратата, занесе дъсчиците на масата и стъкми от тях една кутия без капак. Извади от задния си джоб автоматичния пистолет и го сложи вътре. Направи върху дървото белег с молив в единия край на кутията и втори белег в самия център на дъното й. Махна пистолета и с помощта на свредела и на резбарския лък проби два малки отвора на местата, които беше отбелязал. Постави отново оръжието в кутията и провери измерванията си. Цевта на пистолета леко се допираше до крайната дупка. През отверстието на дъното можеше да се достигне спусъка.
Доволен от точността си, Хари прикрепи оръжието за дъното на кутията с парчето жица. След това я нагласи върху дланта си, притискайки я от двете страни с палеца и кутрето. Беше елементарно да пъхне показалеца си през отвора на дъното и да свие пръста около спусъка. Установи, че не е направил дупката достатъчно широка, за да може да го дръпне. Отвърза пистолета, извади го от кутията и разшири отверстието. После го намести, стегна го с жицата и направи нов опит. Този път нямаше никакви проблеми при дърпането на спусъка. Изкара още веднъж оръжието и седнал на леглото, внимателно го смаза и го почисти. След това отвори опаковка патрони и с джобното си ножче изряза по една бразда върху краищата на четири куршума, като леко разтвори мекото олово, за да се получи грубо подобие на дум-дум. Хари зареди пистолета с тези патрони, вкара един в цевта, след което за пореден път го прикрепи във вътрешността на кутията.
Доволен от свършената работа, прибра кутията в едно от чекмеджетата на скрина, почисти боклука, който беше направил върху масата, загъна инструментите в салфетката и остави пакета върху тоалетната масичка.
Съблече се и се пъхна в леглото. Наля си още едно уиски, изпи го и угаси лампата.
Лежейки в тъмнината, Хари мислено проследяваше плана си. Знаеше, че от неговия успех зависят животът и бъдещето му, и отговорността го караше да се чувства напрегнат и нервен. Щеше му се сега до него да бе Глори, за да му вдъхне увереност и да разсее страховете му.
Едва в този момент осъзна колко много щеше да му липсва. Не смееше да се довери на Джоан. Даваше си сметка, че отсега нататък, дори да успееше да премахне Борг и да си спестеше неприятностите с полицията, нямаше да има никой, с когото да споделя съмненията си, на когото да се облегне; никой, който да мисли за него, когато е в беда, както беше правила това Глори.
Когато най-сетне заспа, му се присъни, че Глори е в стаята, седнала е пред тоалетната масичка и си разресва косата. Виждаше отражението на лицето й в огледалото. Изглеждаше весела и щастлива както онази сутрин преди да й заяви, че тръгва на лов за диамантите. Но щом я заговори, тя нито се обърна, нито даде вид, че го чува, а когато се опита да стане от кревата и да се приближи до нея, установи, че не е в състояние да се помръдне — сякаш някаква сила го притискаше надолу.
Събуди се и чу как я вика по име. По лицето му се стичаше ледена пот, а сърцето му щеше да се пръсне от страх.
ОСМА ГЛАВА
I
След като остави „Буика“ на един паркинг на Бей Шор Драйв, Хари тръгна по централната улица към главния вход на хотел „Екселсиор“, където трябваше да се срещне с Джоан на обяд.
Вече беше ходил до банката, в която бяха парите му, и себе споразумял да имат готовност да му осребрят тридесет хиляди долара срещу безименни бонове същия следобед. Беше изтеглил десет хиляди в брой и сега носеше сумата в една кожена чанта за документи.
Докато се договаряше с банковия касиер за боновете, забеляза, че в банката влиза Борг.
Дебелакът го удостои с лукава, подигравателна усмивка. Беше останал само колкото да проследи от разстояние как чиновникът попълва разходния ордер и го дава на Хари за подпис, след което бе излязъл и до момента нямаше и следа от него.
Но Хари беше убеден, че Борг е някъде наблизо, и като крачеше напред-назад пред хотела, изпитваше усещането, че онзи продължава да го държи под око, сякаш разтворил се в претовареното улично движение и сред тълпите, които пъплеха по „стъргалото“ и тротоарите.