След повече от час непрекъснат размисъл Хари се отърва от мрачното си настроение и реши, че е безсмислено да вдига ръце като пораженец. В света има толкова много други жени, каза си той. Все още съществуваше път към щастието, ако успееше да се отърве от Борг.
Влезе в клуба и помоли управителя да му повика такси. Докато чакаше, изпи едно уиски и изяде един сандвич, а когато то пристигна, Хари каза на шофьора да го откара в неговата банка.
Борг, който дремеше в колата си, забеляза идването на таксито. Той го проследи от игрището за голф до центъра на града. Видя как Хари влиза в банката и излиза с издута чанта. Наблюдава го как говори с шофьора на таксито и как след това изминава пеша няколкото ярда до Националната Калифорнийска банка. Онзи пропълзя подире му и паркира отвън.
Понеже знаеше, че Борг го следи, Хари трябваше да се престори, че тегли десетте хиляди долара, които се предполагаше, че идват от страна на Джоан. Той проведе няколкоминутен разговор с банковия касиер във връзка с условията за откриване на сметка, след което, като прецени, че е останал вътре достатъчно дълго, за да приспи подозрителността на Борг, каза на касиера, че ще дойде по-късно, и излезе отново на улицата. Поръча на таксиметровия шофьор да го закара на паркинга, където беше оставил колата си.
През цялото време автомобилът на Борг се намираше зад него. Той не правеше никакви опити да се прикрива.
Докато Хари плащаше на таксито пред паркинга, Борг спря до него и се подаде от прозореца. Двамата мъже кръстосаха погледи. Никой от тях не обели дума, докато другата кола не си тръгна. Тогава Борг каза:
— Днес ти беше труден ден, а приятелче?
— Да — отвърна Хари и стисна още по-здраво чантата.
Макар че се чувстваше що-годе защитен сред преливащата от хора главна улица, той нямаше намерение да рискува с Борг и съжали, че си беше оставил пистолета в бунгалото.
— Взе ли мангизите? — попита наемният убиец, вперил очи в чантата.
— Да, взех ги.
— Тя тръгна ли си?
— Да.
— Ти от нейната банка ли идваш сега?
— Точно така.
Борг кимна. Изглеждаше удовлетворен.
— Тя май не изглеждаше твърде радостна, а, мой човек? Не й ли се услади да си даде паричките?
— Не беше възхитена — отвърна Хари с рязък и твърд глас.
— Е, няма значение, щом работата е свършена. Ще се видим довечера в десет. И без никакви лудории, нали?
— Същото важи и за тебе — рече Хари и като му обърна гръб, тръгна към колата си.
Борг го проследи с поглед, присвил очички, после даде газ и изчезна. Докато Хари изкара автомобила си от претъпкания паркинг, от него вече нямаше и следа.
Върна се в мотела. Отскочи до офиса и помоли администраторката да прибере чантата му в сейфа. Докато вървеше към бунгалото си, забеляза, че колата на Борг беше паркирана пред неговата къщичка. Предположи, че маститият главорез е на прозореца и го наблюдава иззад пердето.
Влезе в бунгалото затвори вратата и я залости. След това отключи чекмеджето на скрина, където беше сложил пистолета и кутията. Това, че нищо не беше пипано, го успокои и той заключи отново. Взе банските си гащета и една хавлия, излезе от бунгалото и се запъти към плажа.
Прекара следващите два часа в плуване и излежаване на пясъка, решен да запази ума си бистър и да си наложи да не мисли за онова, което му предстоеше. На връщане към мотела се отби в бара и уби половин час с две уискита и вечерния вестник. Тъкмо минаваше седем часа, когато се прибра в бунгалото. Установи, че колата на Борг я няма. Обръсна се, взе си един душ и облече тъмен всекидневен костюм. После отиде в ресторанта, взе със себе си инструментите, които беше поискал назаем, като ги зави внимателно със салфетката, в случай че Борг продължаваше да го наблюдава. Вечеря, след което мина през администрацията и си прибра чантата.
Междувременно беше станало осем и половина и здрачът се спускаше. Той се заключи в бунгалото, запали лампата и дръпна щорите. Извади от чекмеджето кутията с пистолета и я остави на масата. Чувстваше стомаха си стегнат и му се гадеше. Беше успял до момента да запази съзнанието си незамъглено от опасения за онова, което предстоеше да се случи през следващите два часа. Но когато погледна към оръжието в дървената кутия, истината за неговото критично положение се стовари с пълна сила отгоре му. Трябваше да отиде сам на плажа, където щеше да го чака Борг. Единият от тях щеше да преживее срещата. Онзи плуваше изцяло в свои води. Беше професионален убиец. Всичко, на което Хари можеше да разчита, беше елементът на изненада и надеждата, че Борг няма да го убие, преди да се увери, че наистина е донесъл парите.