— Той ли е?
Ана-Мария му отговори тихо, като се опитваше да го успокои:
— Съжалявам, Хък, но според компютъра вероятността това да е баща ти е деветдесет и два процента.
В бързината да замаже неловкото положение тя съвсем забрави изисканите обноски и пусна отново записа без помощта на дистанционното управление.
Напрежението си казваше думата.
Синтия: …Край на цитата. Същият достоверен източник сподели с мен, но вече без право да го цитирам, че между убийството или мистериозното изчезване на генерал Дудаев и факта, че златната чаша също потъна вдън земя, има явна връзка. При това тя не е криминална, както някои среди в Русия се опитват да я изкарат, а политическа. И според мен следите определено водят към Френска Полинезия.
Хък слушаше със затворени очи и помръдващите ямички по бузите му подсказваха, че стиска челюстите си с всичка сила. Ана-Мария се изкушаваше да спре записа и да го замъкне в спалнята, но не беше сигурна, че това ще помогне. От няколко дни се любеше с угрижен мъж и това никак не й се нравеше. А само преди седмица Хък беше чудесен любовник.
Ралица: Синтия, местните дипломатически източници потвърждават или отричат да са получавали послание от губернатора на Френска Полинезия?
Синтия: Всичките ми опити да получа официален отговор останаха „без коментар“. Но представител на отговорно министерство, близък до средите около шефа на сигурността в Чечня Ахмед Закаев, неофициално заяви, без право да го цитирам, че категорично отрича да е получавана дипломатическа нота от която и да било отвъдморска територия на Франция. Повтарям. Това не беше цитат. Според мен липсата на официално заявление се дължи на факта, че продължава усиленото разследване на загадъчната смърт и още по-мистериозното погребение на генерал Дудаев. Едно е сигурно обаче. Все още няма достоверна хипотеза за това как загина или къде изчезна генерал Дудаев и кой всъщност беше погребан в запечатания ковчег. Засега това беше всичко специално за Си Ен Ен от Грозни. С вас беше Синтия Макалистър.
Звукът изчезна. Ана-Мария деликатно го бе изключила, за да даде възможност на Хък да осмисли новата информация. В това време тя с интерес следеше репортажа за глада в Южен Судан. Хък отвори очи и видя, че беше анонс на утрешната специална емисия. Редакторите в централата на Си Ен Ен в Атланта още нямаха материал от традиционното за това време на годината събитие и бяха пуснали стар репортаж за бедстващите номади в Нубийската пустиня със съответния надпис „Архивни кадри“. Именно пустинята задържаше като магнит интереса на Ана-Мария.
Погледът на Хък се вторачи в една точка, докато умът му анализираше видяното и чутото по Си Ен Ен. Както можеше и да се очаква, старият Хогбен отново се бе появил на сцената, но въпросът беше доколко е замесен.
Когато накрая мина и любимата на Ана-Мария рубрика по Си Ен Ен „Картини и звуци“ — този път от Ерусалим — той се обърна към нея:
— Ти какво смяташ, че става?
— Положението не е чак толкова напечено, колкото изглежда на пръв поглед — тутакси му отговори прекалено бодро Ана-Мария, сякаш искаше да заличи лошото впечатление от откритието, че баща му е забъркан в цялата дандания. — Според мен опасенията ти са напразни или най-малкото преувеличени. Компютърът и аз смятаме, че няма никакви сериозни признаци скоро да избухне ядрена война между Чечня и Френска Полинезия. Вероятността все още е под пет процента.
Самото споменаване на думата „война“ накара Хък да трепне. Ако баща му стоеше в дъното на цялата работа тия пет процента значеха много.
— Какви са ти основанията? — насили се да попита той.
Тя беше имала достатъчно време за сериозен анализ и сега му докладваше резултатите кратко и ясно като истински началник на генерален щаб:
— Осланям се най-вече на изявлението на приближения на Закаев. Пък и самият Закаев ми изглежда разумен човек. Новият временен шеф Яндарбиев се вслушва в думите му, защото по неволя се озова между две силни фигури — Масхадов и Басаев — и трябва да се облегне на някого.
— Как ще обясниш тогава, че някой е направил заявки на мафията за ядрени бойни глави и, ако не се бях намесил на време, те щяха да отидат в нечии ръце?
Хък мразеше евфемизмите, но суеверно отбягваше да произнесе името на баща си от страх да не предизвиква съдбата.
— Струва ми се, че има и друг, засега неясен фактор — смело реши да излъже Ана-Мария. Нали все пак компютърът отчете цели пет процента несигурност. — Нямаме абсолютно достоверни доказателства, че зад всичко това се крие баща ти. Ясно е, че има посредници, които ръчкат огъня и същевременно пускат мъгла на журналистите. Но не се безпокой, скъпи. Скоро ще ги измъкнем на светло. Не могат да се крият вечно. Засега обаче смятам, че няма непосредствена опасност.