Разговорите с Мишел толкова го бяха изтощили, че предпочете да вечеря с Лех Валенса и цялото му семейство в домашна обстановка. Пък и тая вратовръзка и френските вина взеха да му омръзва. Прекараха приятно на бутилка водка „Wyborowa“, унесени в дисидентски спомени, и Хък дори забрави за няколко минути проблемите на България. Отрезвя, когато Лех отказа да му даде на заем Лешек Балцерович. Сега, когато не бил вече във властта, той станал още по-нужен на Полша.
На следващата вечер реши да опита при Вацлав Хавел. Заведе стария си приятел, на който му предстоеше да влезе в болница, на театър, но дори и това не умилостиви драматурга-президент. Той категорично отказа временно да прекрати мандата на адаша си Вацлав Клаус, макар Чехия вече да излизаше от прехода, и дори не го пусна в краткосрочен отпуск. Хък толкова се надяваше, че никой чех не може да устои на изкушението да почива по Българското черноморие дори и след края на сезона, но се оказа, че чехите вече летуват в Испания.
От яд, че навсякъде удря на камък, Хък взе нови заеми и се запиля пак в Америка. След като не можеше да помогне с жива сила, дали пък нямаше да може да купи някой подходящ софтуер. Тогава се сети, че днешните компютърни програми са много скъпи, а той вече не разполага с неограничено финансиране. Е, нали целта му беше благородна. Ако се наложеше, щеше да го открадне. И без това беше чул по Си Ен Ен, че американците обвиняват България в нарушаване на всички възможни авторски права.
На сутринта имаше угризения, че се кани най-пладнешки да ограби приятел, но те бързо се разсеяха, докато си похапваше с Бил Гейтс в една от дъщерните закусвални на „Майкрософт“. Тъкмо тогава, докато Бил му разкриваше перспективата Интернет скоро да погълне половината от световната търговия на дребно, дойде и прозрението.
Ако Ана-Мария още беше на Земята, вече знаеше как да я намери!
Така спаси честта си и остави българските си приятели сами да се оправят. Едва се стърпя да си доизпие портокаловия сок. Набързо обясни на Бил кое ще бъде модерното изкуство на XXI-я век. Заради гузната си съвест с лека ръка му обеща, че той и само той ще получи правата за разпространение по Интернет. Отиде уж до тоалета, но още от вратата отпраши към дома.
18. Сър Арчибалд
Дните летяха непривично безметежно за Ана-Мария. Силният й почти животински инстинкт за самосъхранение я подтикваше едва ли не денонощно да работи върху новото изкуство. Само така можеше да облекчи болката от ужасната рана, зейнала в душата й след измяната на Хък.
Първо повтори постижението на своя учител Таоа. „Мадам Бовари“ се получи от първия път. Това и вдъхна смелост да се захване с „Хамлет“. Шекспир се оказа доста по-труден, пък и Ана-Мария вече вървеше по свой собствен път.
Още докато попиваше с ум и сетива урока на Таоа, тя видя слабите места в технологията му и мислено ги усъвършенства. Беше нормално, защото Ана-Мария умело съчетаваше близостта си с природата и огромните практически умения в областта на елементарните частици. Тя определено бе по-добра от полинезийския шаман във втората област. Същото стана на времето с транзисторите. Американците ги откриха, но после японците взеха да произвеждат по-хубави от тях.
„Хамлет“ се получи чак на втория път, но тя запази първото малко недъгаво цвете като спомен за дебютната си работа. С „Укротяване на опърничавата“ и „Отело“ вече нямаше проблеми. Все пак един ден напрегнатата работа си каза думата и умората я тръшна на леглото. Спа близо двайсет часа. Щом се събуди, се мушна под студения душ. Усети как умората се свлича от нея и изтича в канала както летният дъжд измива прахта от улиците. Набързо закуси и реши, че има нужда от чист въздух.
Първите петнайсетина минути в Сахара се чувстваше прекрасно. После всичко наоколо — и пясъкът, и дюните, и маранята — взе да й напомня за Хък и тяхното приключение с нубийския лъв. Прескочи Арабската пустиня заради досадните петролни кладенци и се озова в Гоби. Мота се там цял ден, докато в един момент се усети, че нищо не е видяла от пустинята Гоби, а цял ден мислено е превръщала „Дон Кихот“ в цвете. Тогава отиде на гости на Таоа да му се похвали с успехите си. Прекара два чудесни дни с учителя си, но се измъчи непрекъснато да е нащрек да не би Хък да се появи отнякъде. Премести се в Невада.
Бая се затрудни, докато намери усамотение. Американската пустиня и се стори прекалено оживена и твърде насечена от първокласни пътища. Асфалтовата джунгла и кактусите изобщо не й харесаха. И Ана-Мария разбра, че всъщност инстинктивно се приближавала към Сиатъл. Не се двоуми много. Само се съобрази с часовата разлика.