— Сигурен ли си? — обнадежди се Ана-Мария, оглупяла от любовна мъка. Тя инстинктивно бе готова да повярва на всеки, че Хък не я беше лъгал.
— Вече в нищо не съм сигурен, госпожо, но от разговора с господин Хогбен останах с впечатление, че той много ви обича. Наистина искрено съжалявам, че вие с вашия… съпруг сте несъвместими и май никога няма да имате… деца.
Цели две минути Ана-Мария премисля чутото. Първо — задъхано, после — рационално. Изводите бяха много неочаквани. Тя просто се страхуваше сама да стигне до тях…
— Арчи, слушай ме внимателно.
— Да, госпожо — отзова се той окрилен, защото пред очите му злобата от лицето на лъвицата се стопи като ланшния сняг и тя някак странно заприлича на любимата му домашна котка-албинос от детството.
— Знаеш ли, че резултатите от първото изследване на семенната течност на Хък, тоест на господин Хогбен, се отличават от следващите контролни тестове.
— Не, госпожо. Но позволете ми да ви напомня, че аз отдавна не съм учен, а само най-обикновен административен ръководител — бързо се оправда Арчи.
— Добре-добре. Знаеш ли какво ще направим сега? — още докато произнасяше тези думи Ана-Мария с мълниеносно движение намести ръцете на Арчи в ставите и той изкрещя от неописуемата болка.
Станалата вече рутинна процедура с обезболяващата инжекция и връщането в съзнание се повтори като по ноти. Щом реши, че в очите на Арчибалд Донахю-Стивънс се появиха първите проблясъци на разум, Ана-Мария взе да го инструктира:
— Арчи, слушай ме внимателно. Значи се разбираме така. Първо, ти трябва да забравиш за всякакви договори и устни уговорки с господин Хогбен. Чуваш ли ме? Дотук ясно ли ти е какво ще правим?
— Да, госпожо — бодро отвърна Арчи през сълзи, защото вече виждаше края на мъките си.
— След шест дни, някъде по това време на нощта, аз лично ще донеса в Англия нова яйцеклетка и нова семенна течност. — Сър Арчибалд понечи да кимне, но тя го секна. — После ще ми обясниш къде точно се намира лабораторията. Ти трябва да приготвиш цялата машинария там за работа и лично да проследиш — запомни добре! — този път лично да проследиш експеримента с новите материали. Разбра ли?
— Да, госпожо — най-сетне успя да кимне Арчи и въздъхна тежко.
— И този път не искам никакви грешки, от любов родени! Ясно ли е? — строго, но благо му рече Ана-Мария, както всяка баба говори на палавото си внуче.
Арчибалд Донахю-Стивънс кимна послушно още преди да е свършила:
— Да, госпожо.
— А що се отнася до господин Хогбен, искам той да остане в неведение за тия новости, Арчи. Ясно ли ти е? Ако случайно се появи или се обади, в което много се съмнявам, като знам в какво състояние го оставих преди малко, всичко трябва да си върви по старому.
— Да, госпожо — гласът на Арчи потрепери, като си представи само за миг състоянието на доскорошния си единствен и най-важен клиент.
— И, за да съм сигурна, че си ме разбрал добре, Арчи, най-приятелски ще те предупредя. Отметнеш ли се от уговорката ни, просто ще ти прегризя гърлото и ще оставя кръвта ти бавно да изтече в канала на собствената ти баня. — Тя нежно го потупа по рамото, при което лицето на сър Арчибалд се изкриви повече от страх, отколкото от болка. — Не ме разбирай криво, Арчи. Това не е заплаха, а просто клауза за неустойка в новия ни договор.
— Да, госпожо, тоест не! — побърза да се поправи Арчибалд Донахю-Стивънс. — Уверявам ви, че в никакъв случай няма да допусна да се стигне до неустойката.
19. Човекът от „Латинка“
След поредния завой Скарлати взе да проклина на глас тази плетеница от софийски улички. Не стига, че бяха толкова тесни, ами носеха направо убийствени имена: „Незабравка“, „Латинка“, „Теменужка“… Езикът му се връзваше на фльонга, докато сричаше латинските транскрипции по табелките, и изобщо не можеше да ги запомни, камо ли да се ориентира къде се намира.
Имаше досадното чувство, че е попаднал в Русия. Парк-хотелът, където отседна, се наричаше „Москва“, а улицата, по която сега минаваше, беше кръстена на Гагарин — онзи руснак, дето смачка самочувствието на американците, чак докато стъпиха на Луната. Бъркотията допълнително се усложняваше от стълпотворението по ъглите и тротоарите на кварталчето.