Наоколо направо бъкаше от професионални убийци.
На първия ъгъл в един „баварец“ с тъмни стъкла, които официално уж бяха забранени в България, Скарлати мярна на монитора, че скритата камера в колата му запечата през полуспуснатия прозорец на задната врата на „бавареца“ кривоносата физиономия на Мехмед — племенника на Орал Челик. Скарлати знаеше, че той сега работеше за турската енергийна мафия. Шефовете му искаха да пренасят руска електроенергия през България за Турция, като щяха да печелят по един цент на киловат или скромните петстотин милиона долара годишно. Но човекът от „Латинка“ им пречеше.
Конкуренцията им от българската енергийна мафия беше заела място на другия край на късата уличка „Латинка“ в служебен микробус. Тя не искаше да пусне турците на своята територия и в краен случай предлагаше да делят по равно парсата, ама половин милиард за кого щяха да стигнат по-напред! Като не се разбраха с турците и дори дадоха няколко жертви, българите взеха да изнасят петрол и електроенергия за Сърбия въпреки ембаргото или по-скоро баш заради него. И тъкмо взеха да печелят повече от турците, човекът от „Латинка“ взе, че вкара в играта руската енергийна мафия, като създаде и оглави смесено дружество.
Сега, когато ембаргото беше паднало, руската енергийна мафия се бе разположила в централната ложа на първия етаж, точно срещу къщата на човека от „Латинка“. Скарлати разпозна две лица от охраната на някогашните си посредници в Афганистан. Базуките в ръцете им сигурно щяха да влязат в действие само в краен случай, защото бяха в състояние да сринат до земята половината улица, а шефовете им не желаеха чак такава публичност.
След като най-сетне се ориентира криво-ляво в гъстата мрежа от улички, Скарлати реши да обиколи още веднъж, за да разбере дали не е пропуснал някой от участниците. И без това беше още осем часа, а всички отлично знаеха, че човекът от „Латинка“ няма да излезе преди девет без петнайсет. Пък и октомврийското утро се случи хубаво. Въздухът беше свеж, прохладен и почти прозрачен. Виждаха се дори причудливите очертания на местната планина Витоша, заради която някога тази малка балканска столица беше кандидатствала за домакин на зимните олимпийски игри. Скарлати се ухили, като си спомни какви големи пари се разиграваха тогава. Рушвети се раздаваха наляво и надясно. Дори и той намаза покрай останалите си далавери с Максуел.
Ужасният смог над София доста е намалял, помисли си Скарлати. Явно промишлеността им яко е закъсала. Но затова пък мръсотията се е увеличила, поклати глава той. И улиците са още по-изровени, а язвите по мазилките на сградите са станали повече от петната на неговите далматинци. Глупости! Само обиждаше далматинците си! Наистина любимците му още не бяха станали сто и един, но си бяха прекрасни расови животни, а фасадите наоколо приличаха повече на изроди с проядени от проказа лица. Но нещастните българи така бяха свикнали с мръсотията, че изобщо не я забелязваха. Бяха ги докарали дотам, че да мислят само за хляба си.
Още след първия завой Скарлати установи, че беше минал покрай гърците, без да ги забележи. Преди малко той като последния глупак се бе зазяпал в едно дванайсет-тринайсетгодишно момиченце с дълги крака и къса поличка. Гърците, както обикновено, се бяха спотаили край турците, явно за да ги държат изкъсо. Двойно щъкащите очи на Скарлати — по природа, а сега и по задължение — мернаха един тип, с когото беше имал вземане-даване покрай далаверите си с Щази. Сега шефът му се беше сдушил с хора от бившите български тайни служби, за да лапнат приходите от държавния хазарт и телекомуникациите. Това май бяха единствените сигурни легални сделки в държавата, защото Скарлати се беше убедил, че малцината богаташи в тази страна по цял ден говореха по своите мобифони и цитрони, а там, където нямаше връзка, и по обикновените телефони, а мнозинството от бедните имаше само една надежда — тотото.
Добре че пообиколи, защото попадна на нова находка. Той обаче реши да не включва в официалния списък на тази импровизирана „Балканска среща на високо равнище“ сърбите и македонците, не толкова заради неизяснените имена на държавите им. Те не му изглеждаха въоръжени. Току-що пристигаха и вместо да заемат стратегическа позиция, веднага разпънаха едно платнище направо на улицата. Явно смятаха да оползотворят времето до девет без петнайсет, припечелвайки някой друг лев, защото вече нареждаха стоката си като на битпазар.
Леко озадачен, Скарлати внимателно ги огледа и се успокои едва когато различи сред тях и един албанец по мургавината. Не беше ясно дали този начумерен тип е от Косово или представляваше изконната си родина, но важното бе, че комплектът е пълен. Тъй като балканците от западната част на полуострова не даваха вид, че владеят някое от бойните изкуства, той предпазливо прие, че са само наблюдатели.