Засрамен от мекушавата им игра, която фатално ги тласкаше към най-слабия мач за сезона, Хък наведе глава и пред очите му цъфна надписът „Чикаго Булс“. Той реши, че като не може да спаси достойнството на Пакеекее, трябва да защити поне честта на шампионската си фланелка. Хък гордо изправи глава и пред очите му се изтъпани вкаменената лъвица. Не можеше да я познае. Това не беше неговата Ана-Мария, а някакво опитомено домашно животно.
— Какво си й сторил? — изсъска той с всичката възможна злоба, която успя да изгребе от изтерзаната си душа.
Баща му хвърли бегъл, невиждащ поглед на статуята, която зорко пазеше несъществуващия мост, и презрително вдигна рамене:
— Нищо. Предложих й рая на тепсия, но тя отказа.
— А беше ли си навлякъл рунтавата бяла козина, когато зорлем я тласкаше по пътя към твоя рай? — гласът на Хък подскочи с цяла октава и почти премина във фалцет.
— Не ставай вулгарен! — рече под носа си стария Хогбен и мигом повиши глас. — Я се погледни! Нали аз не коментирам тъпата ти фланелка и още по-отвратителните ти гащета, нещастнико! Ако искаш да знаеш, това тука не ти е тенис-корт, а бащиният ти дом. Щом толкова искаш да спортуваш, залата за фитнес е ей там, по коридора, след спалнята — посочи му той вратата.
Хогбен сякаш направи някоя от глупавите си магии, защото в същия миг тя се отвори. Първо се появи сервитьорска количка, отрупана с високи чаши за коктейли, а после и самият Пакеекее с гадна чупка в кръста. Той можеше да сложи в джоба си и най-добрият английски прислужник, да не говорим за барманите в Монте Карло и Лас Вегас. Резените лимон, нарязаните на кубчета тропически плодове, разноцветните топчета лед, сламките, чадърчетата и, разбира се, прясната смес от кехлибарени алкохолни течности — всичко беше налице. Пакеекее се бе справил толкова блестящо със задачата да ги обслужи пълноценно, че Хък се засрами заради приятеля си.
Идеалът за прислужник, естествено, най-напред се запъти към дамите и след кратко колебание постави чашите на пода край носовете им. Екзотичните украшения на човешкия род изобщо не го удостоиха с внимание. После Пакеекее сервилно обслужи стария Хогбен и сина му. Накрая огледа дневната и явно остана доволен, защото най-сетне посегна за своята чаша, вдигна я до равнището на очите си, одобри цвета на напитката и рече:
— Наздраве, дами и господа! Надявам се питието да ви хареса.
Хък някак по инерция отпи от чашата си, като пренебрегна сламката. От два дни не бе слагал капка в устата. Течността докосна като божествен полъх всяка клетка от небцето му и предизвика луд възторг у тях. Той преглътна обидата и си помисли, че после трябва да поиска рецептата на това чудо от Таоа. В това време баща му усърдно душеше като помияр в чашата и около нея. Надничаше отгоре, взираше се с немигащите си очи през изпотеното стъкло и дори посмя да си пъхне скъпоценния нос вътре. Най-сетне с каменно лице, сякаш очакваше всеки миг да бъде отровен, едва-едва си сръбна от сламката. Постепенно лицето му се отпусна и грейна блажено:
— Ммм, превъзходно, господин Пакеекее. Вие надминахте дори Освалд в най-добрите му години. Нали ще ми оставите рецептата?
Хък се намръщи на сходната семейна реакция. Само от страна на високомерните дами нямаше ни вопъл, ни стон. Те не бяха докоснали чашите си, увлечени в своето вдъхновено вцепенение. Но като чу името си, Освалд се ококори и „метрономът“ пак зацъка, сякаш му бяха сменили батериите. Хогбен махна небрежно с ръка и папагалът пак задряма.
— Разбира се, господин Хогбен — дипломатично му отвърна Таоа. — Вече съм я записал на една салфетка и я закачих с тиксо на вратата на хладилника.
Старият Хогбен бе толкова приятно изненадан, та чак леко му се поклони в знак на благодарност:
— Радвам се, че имах възможност да се запозная с вас, господин Пакеекее. Надявам се, че ще продължавате да оказвате благотворно влияние върху неблагодарния ми опърничав син. За съжаление, той от години не е общувал с подходящи приятели.
Хък май никога не беше виждал баща си толкова да се олива. Пакеекее обаче надмина и най-лошите му очаквания. В отговор на бащиното му благоволение той се поклони дълбоко като някой мазен японец и още докато беше неприлично наведен, занарежда като осъден на смърт, който моли да му изпълнят последното желание:
— Уважаеми господин Хогбен, ако не ви затруднявам много, бихте ли приели, по изключение, една, така да се каже, външна поръчка — вече поизправен, довърши засуканата си мисъл Пакеекее и посочи зомби-принцесата под кварцовата лампа.