— Аз ще отскоча до сър Арчибалд, а ти иди в Лондон и си свърши работата.
И двамата изчезнаха почти едновременно.
Благодарение на английската експедитивност и златната кредитна карта Хък пристигна пред входа на пещерата, увенчана с леко разкрачената буква „М“, около три и половина следобед по местното време. Доста бе изпреварил графика на Закаев и издутината в джоба му предизвика малка суматоха, защото не го очакваха толкова рано. Но скоро шефът на сигурността се появи лично и пред озадачените погледи на накокошинения персонал го покани в кабинета. Там си стиснаха мълчаливо ръцете и Хък извади по-дебелата пачка от джоба си.
— Обиждаш ме, приятелю! — строго рече Закаев.
— Моля те, не тълкувай този жест като отплата, дето си се грижил за нашия общ приятел, Ахмед. Просто изпитвам непреодолима вътрешна потребност да покажа, че в нашето семейство има и приятели на твоя народ. — Хък постави парите на бюрото. — Приеми ги като мой малък личен дан в борбата на Чечня за независимост. Прекрасно знам, че специалните служби винаги имат нужда от безотчетни пари, пък и сигурно доста си се охарчил, докато ме издирваш.
Закаев отстъпи пред силата на последния довод, мълчаливо прибра пачката в чекмеджето на бюрото си и двамата най-после заеха обичайните си места за представлението. Гостът вежливо кимна, предоставяйки на домакина правото да оповести началото на първо действие.
— Ламя! — високо рече Закаев с изнесения си глас на професионален актьор и за първи път от началото на разговора по строгото му застинало лице му пробяга нещо като усмивка.
Въздухът в кабинета се насити със статично електричество като пред гръмотевична буря. Каменните стени на пещерата се поотдръпнаха, както му е редът. Таванът се понадигна. Чу се обичайният трясък и драконът се материализира в кабинета, като фамозният му задник се тресеше някъде зад скалата. Двете глави на холографното чудовище изиграха стандартното упражнение по синхронно плуване, като се стрелнаха и налапаха до кръста човешките същества. Челюстите глухо щракнаха, драконът преглътна и, вместо да се оближе, нервно изпищя:
— Тоя пък какво търси тука?
— Дошъл е да те вземе — възможно най-внимателно му рече Закаев.
— Каквооо? — възмути се драконът и главите му се разлюляха като полилеи при земетресение.
— По-тихо, Трифоне — обади се Хък, — че току виж са нахълтали юнаците с големите мечове, дето по цял ден безплатно секат главите на разни чудовища.
Драконът пропусна покрай ушите си фамилиарното обръщение и гордо се изпъчи:
— Ще имаш да вземаш! Те никога не влизат тук, ако шефът не ги повика. Пък и друг път ще ми отсекат главите. Има да чааакаш.
— Добре, добре. Шегувам се — успокои го Хък. — Една мома от друга планета се интересува от теб.
— Чуждоземна мома? — смешно се опули холографното чудовище. — Ей, да не ме будалкаш? Знаеш ли, че никога не съм закусвал с извънземни моми.
— Няма майтап — сложи ръка на сърцето си Хък с възможно най-сериозното изражение на лицето, което успя да скалъпи. Едва се сдържаше да не прихне. — Честна дума. Кълна се, приятелю. Тя е съвсем младичка и почти неупотребявана.
— Ха! Не съм ти никакъв приятел и изобщо не вярвам на клетвите на когото и да било от вашето смахнато семейство — поклати синхронно и двете си глави драконът. — И те заклевам, шефе, и ти да не им вярваш — обърна се дясната глава към Закаев, като лявата не губеше от погледа си Хък. И след кратко колебание добави: — Шефе, моля ти се, накарай го да даде някакво по-сериозно доказателство.
Морно отпуснат на стола си, Закаев поклати глава в знак, че не желае да се намесва в спора. Заради неохотното оттегляне на руските бойни части от Чечня той за пръв път от много дни насам можеше да си позволи истинска почивка.
— Ето ти го, Трифончо! — тържествено рече Хогбен и извади от джоба си портативното захранващо устройство. — Виждал ли си такова нещо, а? Чуждоземната мома специално ти го изпраща в знак на безмерна любов и преклонение пред твоето могъщество, което се е разчуло из цялата Вселена.
— Естествено. Славата на Тифон Великолепни е по-голяма дори от Вселената.
Главите на дракона се стрелнаха любопитно надолу, сбутаха си току пред устройството, дясната надделя и успя да си навре носа вътре в него. Реакцията на дракона посмекчи дори строгите черти на Закаев. Актьорът, избутан от живота зад кулисите, следеше с нескрит интерес развитието на събитията на сцената. Когато главите на холографното чудовище се върнаха най-сетне на мястата си под тавана, едната от тях изглеждаше особено доволна.
— Голям дявол си — ухили се драконът, — но не можеш да ме метнеш. Момата си е съвсем нашенска. На табелката пише, че това захранване е произведено в Хюстън.