Выбрать главу

Хък почувства известни угризения, защото драконът хич не си падаше и по баща му, но нямаше друг, по-подходящ защитник под ръка. Ана-Мария щеше да бъде по-пристрастна, а Шуин по неволя се спотайваше в своята стъкленица. Никак не му се щеше да намесва нея и Фред в омерзителния съдебен процес, където щеше да извади всички кирливи ризи на баща си. Разбира се, щеше да отмъсти и заради тях, и заради Ана-Мария, и заради себе си, но баща му трябваше да си плати най-вече за тъпите си бояджийски издевателства над човечеството.

Мълчаливо извървяха пътя до края на плажа, където каменният сипей се впиваше в лагуната и постепенно изчезваше под тъмните води на океана.

— Добре, синко — просто рече Таоа. — Сега върви при твоята прекрасна Потовахине. Аз ще бъда тук. Потърси ме, когато му дойде времето.

Хък изчезна, като от радост забрави дори да се сбогува със стария шаман. По пътя се отби в една дрогерия в Бруклин. С остатъка от парите купи всичките цветя, които можеше да носи и хукна към дома. В хола нямаше никой. Захранването си седеше до компютъра на Ана-Мария, но драконът и момата се бяха запилели нанякъде. Хък се засмя, когато му хрумна, че може взаимно да са се изяли.

Той нареди цветята в спалнята. Върна се в празния хол, излегна се на дивана и затвори очи. Беше му някак леко на сърцето. Вече виждаше края на злощастните си преживелици и искрено се надяваше, че всичко ще свърши като в холивудски филм или поне като в приказките. Хък задряма с мисълта, че всеки човек е длъжен да вярва в доброто и, разбира си, сам да върши добрини.

Не ги усети кога се прибраха. Изглежда Ана-Мария беше научила дракона да не вдига пушилка, когато се появява на сцената. Стресна го пискливият глас на холографното чудовище:

— Ние ще се изтрепем от работа, а той си спинка като някой долен чорбаджия-изедник!

Ана-Мария се намести до Хък на дивана, кротна се с блажена физиономия и го попита:

— Как е Таоа?

— Оправя се. Оставих го да се разхожда на плажа.

— Виж ги само как си гугукат като някакви гълъбчета, тия хубостници! — възнегодува драконът. — Ей, непрокопсанико, май взе да ти става навик да ме изоставяш, а?

— Млъкни бе, плямпало! — подразни го Хък, — Ти къде си тръгнал да се разхождаш без захранването си? Току виж си залепнал за кинескопа на някой телевизор и после ще се чудя как да те остъргвам оттам.

— Гаден, мръсен експлоататор! Ти ли ще ми държиш сметка бе?! Свърши се вече с твоята власт. Край! Нямам нужда от твоето захранване. Аз съм волен дракон и мога да си ходя, където поискам!

— Скъпа, ти ли ми отмъкна играчката? — шеговито погъделичка Хък Ана-Мария под мишницата. — Нелоялна конкуренция, а?

— Я, не говори така на приятелката ми, че сега ще те схрускам като бисквита за чай в пет часа по Гринуич — важно рече драконът и налетя с двете си глави върху Хък, но само един поглед на лъвицата мигом го укроти.

Той се отдръпна нацупен.

— Оказа се, че когато е с мен, Тифончо може да се разхожда без захранването — рече Ана-Мария.

— Не му отваряй очите! — възнегодува холографното чудовище. — Той разбира от елементарни частици колкото свиня от кладенчова вода!

Никой не оцени остроумието му и едната глава на дракона се начумери, докато другата ги държеше под око, та той замяза на двуликия Янус.

— Да не сте ходили в Англия, че му се привиждат бисквити за следобеден чай?

— Прескочихме до лабораторията.

— И? — полюбопитства Хък.

— И… нищо — рече Ана-Мария. — Там всичко е наред.

— А така! Не му казвай! — изписка нацупената глава на дракона. — Нека да се пукне от яд!

Хък изгледа озадачено Ана-Мария.

— Ей! Какво се опитваш да скриеш от мен, че това кречетало толкова се радва?

— Ти си кречетало! — ревна драконът и внезапно падна на колене. — Моля ти се, любима моя, от сърце ти се моля! Нищо не му казвай. Той не заслужава. Най-добре е никога да не узнае, че е станал баща…

Ана-Мария изпепели с поглед холографния издайник, но вече беше късно. Хък скочи от дивана като опарен, ала преди да успее да изкрещи от радост, Ана-Мария се хвърли върху него, събори го на пода и му запуши устата с целувки. Сълзите й се сипеха от очите и заливаха лицето му като божа благодат след литургия за дъжд.