— Ще видим! — мрачно рече Хогбен и се намести по-удобно на люлеещия се стол. — Така и така сте дошли, моля разполагайте се, дами и господа, земни и неземни представители на флората и фауната.
Гостите само това и чакаха. Всеки зае бързо мястото си според личните предпочитания и отредената му роля в предстоящото събитие. Старият шаман седна зад работната маса на Хогбен, за да прикрие поне част от неподходящите за случая празнични папурени одежди. Ана-Мария се отдръпна в срещуположния ъгъл на кварцовата лампа, под която както обикновено си лежеше голата зомби-принцеса. Драконът седна на задника си на две-три крачки от нея. А Хък гордо остана прав срещу стола на баща си.
Този номер с фасадата никак не му харесваше, но той си спомни за клетвата никога вече да не обижда Таоа и, уповавайки се на многократно засвидетелстваната му почтеност, вежливо се обърна към него:
— Ваша милост, позволете ми да започна.
Старият шаман се усмихна на обръщението и кротко му кимна. Младият му приятел явно се вживяваше в ролята си.
— Обвинявам баща си пред достопочтения съд — поде Хък със строг, прокурорски глас, който ехтеше във възцарилата се тишина, — че е извършил седем престъпни деяния, насочени срещу благото на обществото и свободата на личността!
— Арменски номера! — подхвърли Хогбен и немигащите му очи съвсем се изцъклиха. Той видимо се забавляваше.
— Числото седем е свещено за евреите и освен това е сакралното число на живота за християните, ако искаш да знаеш — тихо рече Хък и после пак повиши глас. — Първо, с бояджийските си изхвърленици баща ми стовари на главите на хората комунизма…
— Протестирам — скочи драконът. — Това не е научен факт, а само аматьорско предположение на някакъв руснак от монголско потекло, който не може да различи Ленин от Хогбен, а седнал да ми се прави на учен — нервно махна с лапа холографният блюстител на правдата. — Тази хипотеза изобщо няма нищо общо с реалността.
— Май че е доста по-реална от теб — подметна Хък и драконът възмутено си седна на задника.
— Леле мале! Това бостанско плашило да не би да ми е защитник? — снизходително повдигна вежди Хогбен и любопитно заразглежда този нов, непознат враг на сина си.
— Да, назначен ти е служебен защитник — подметна Хък и нервно продължи: — Второ, с перверзните си сексуални домогвания обвиняемият издевателстваше над сестра ми Шуин и я принуди да се самоубие, за да не разкрие подготвяните от него машинации…
— Протестирам — писна драконът и се премести по-близо до Ана-Мария. — Тази най-долнопробна инсинуация се базира на някаква си средновековна китайска легенда. В днешно време, питам аз, кой вярва на легенди? Особено пък на китайските…
— И в легендите за драконите ли не вярваш? — сряза защитата Хък и драконът се сгуши до лъвицата, а тя майчински му направи окуражаващ знак с ръка: „Само така! Дръж здраво! Не се предавай!“.
Хък изгледа укорно подлите заговорници, които сякаш си бяха плюли в устата и отново се захвана с обвинението:
— Трето, той насъска Чечня и Нуку Хива една срещу друга…
— Протестирам — плахо се обади драконът от мястото си, като избягваше да гледа присъстващите в очите. — Според защитата свидетелите по тази точка от обвинението са неблагонадеждни.
— Браво, драконче! — аплодира го старият Хогбен.
— Защитата желае ли обвинението да призове пред съда Ахмед Закаев? — любезно се осведоми Хък.
Холографното чудовище съвсем се сниши:
— Защитата продължава да настоява, че служителите на специалните служби са неблагонадеждни свидетели.
Хък не му обърна повече внимание.
— Четвърто, подтикван от глупавото си честолюбие и безмерната мания за величие, той в продължение на месеци подменяше в Сиатъл моята семенна течност със своята изкуфяла сперма.
— Нонсенс! Протестирам! — пак скочи драконът и този път двете му глави застрашително се разлюляха. — Гореспоменатите лица са преки роднини и не могат да свидетелстват един срещу друг. Самият обвинител е плод на тази сперма, която сега не му харесва. А употребената с лека ръка квалификация за изкуфялост в такъв случай би трябвало да се отнася за всеки от двамата, защото се предава по наследство.
— Хо-хо-хо — взе да се тупа по корема от задоволство старият Хогбен и стъклените му очи се разводниха.
— Ще ти дам аз един нонсенс, електронно недоносче! — изрева Хък.
— Моля, Ваша милост, да обърнете внимание, че обвинението отправя неправомерни заплахи за физическа разправа със защитата.
Негова милост потропа с въображаемото чукче, за да въведе ред, и после благо, но компетентно се произнесе: