— Тъй като физическата заплаха не може да навреди с нищо на защитата, отхвърлям протеста. Моля продължете — вежливо даде пак думата на Хък той.
— Пето, с наглите си действия обвиняемият за дълго време лиши една любяща съпруга от тъй желаното законно потомство и я докара до нервна депресия.
— Протестирам! — отново набра смелост драконът и, като се поотдалечи от Ана-Мария, подметна: — Ама че глупост! Тя не е никаква законна съпруга, а най-обикновена лъвица и мястото й е в зоопарка, а обвинението трябва да бъде подведено под отговорност за содомия.
Ана-Мария сведе поглед, а старият Хогбен беззвучно заръкопляска.
— Край! Този път прекали! — процеди през зъби Хък и пъхна ръце в джобовете си, за да не се вижда, че треперят.
— Да не си посмял да ми бърникаш пак захранването — разпищя се холографното страшилище, като и двете му глави се озъртаха бясно. — Моля, Ваша милост, да се намеси. Обвинението иска да превърне почитаемия съд в линчуване на свободни дракони.
— Засега не виждам смисъл да се изключва захранването на защитата. — Таоа се огледа. — И без това, доколкото разбирам, наоколо няма такова чудо. Моля обвинението да продължи — отсече той.
— Благодаря ви, Ваша милост, за любезното засега — кимна Хък на Таоа. — Шесто, обвиняемият достигна дотам в безочието си, че направи злощастен опит да изнасили собствената си снаха.
— Протестирам! — Драконът подскочи и взе боязливо, с танцова стъпка — две напред, едно назад — да се приближава към съдийската скамейка. — На планетата, от която произхожда така наречената снаха, това деяние не само че не е наказуемо, но е естественият и, моля да се отбележи за протокола, Ваша милост, единствено възможният начин да се продължи рода. — Той оплете краката си и елегантно замаза гафа с лек поклон. Когато криво-ляво зае финалната поза драконът гордо се изпъчи. — Няма да се учудя, ако след малко обвинението постави въпроса за криминалния начин, по който диша моят дълбоко уважаван от обществото клиент.
В този миг редът в съдебната зала бе драстично нарушен. Зомби-принцесата се надигна, грациозно изгаси кварцовата лампа и с плавните движения на лунатик тръгна към банята. Старият Хогбен с досада взе да разглежда ноктите си, но гостите инстинктивно я следяха с очи. Погледът на холографното чудовище обаче бе втрещен. Изглежда до този момент драконът я възприемаше като модернистична част от интериора и сега ужасен заотстъпва пред ненадейната интервенция на Каменния гост. Но бе толкова едър, че не можеше да се отстрани от пътя на нашественика. Задникът му се изгуби зад стената, туловището го последва и накрая той потъна чак до гърлата си в нея, като лявата му глава се мъчеше да се скрие зад дясната.
Коварният агресор от малките трагедии на Пушкин го достигна. Мина през него. Разнесе се гръмотевичен трясък. Последва лек земен трус. Зомби-принцесата изчезна. Стената се срути. И за ужас на домакина драконът се материализира в плът и кръв, посипан със скални отломъци и мазилка.
— Какво правиш бе, идиот?! Ще ми събориш цялата къща! — изрева старият Хогбен.
Разликата между материалния дракон и холографното чудовище не беше голяма, ако не се броеше липсата на мъжките атрибути. Те никакви не се виждаха нито в тленен вид, нито в холографното си великолепие. Всъщност чудовището се превърна в женски дракон, току-що изскочил изпод градското сметище. Изглежда то усети, че не е просто травестит, а вече е транссексуален тип, защото се развика:
— Аз съм мъж! Аз съм мъжки дракон, а не някаква скапана ламя!
Ана-Мария с два скока стигна до него и мигом впи зъби в единия му крак. Ламята запищя, сякаш Дракула й изпиваше кръвта.
— Стой мирен, глупако! — строго му се скара тя и лизна с език потеклата кръв. После надигна глава, сякаш разтриваше кръвта с върха на езика си в небцето, за да опита вкуса й. Главите на ламята побледняха една след друга. Ана-Мария ги примами с пръст да се сведат и те, треперещи, послушно последваха жеста й.
Лъвицата подръпна едната от тях и взе да й шепне някакво заклинание в ухото. Отново последва трясък и се вдигна пушилка, но този път причината бе друга. Драконът си възвърна мъжествения холографен вид, но останките от стените към спалнята и банята, които той досега крепеше с гърба си, се срутиха в дневната.
С много труд, като танк, пъплещ по силно пресечен планински терен, появилата се отново зомби-принцеса продължи да крачи към банята, като си пробиваше път сред развалините. Когато най-сетне достигна заветната цел, тя пусна душа и се мушна под него. Наистина вода не потече, защото поразиите на дракона явно бяха прекъснали водопровода, но все пак обстановката в съдебната зала донякъде се нормализира.