— Моята пациентка е по-здрава и от мене — каза той. — С такава астма като нейната аз сто години мога да живея.
Полковникът мрачно го погледна. Подаде му плика, без дума да продума, но лекарят отблъсна ръката му.
— Пуснете ги да се четат — каза той тихо.
Полковникът прибра плика в джоба на панталоните си. Жена му излезе от стаята и рече:
— Тези дни ще взема да умра и тогава ще го заведа в ада, докторе.
Лекарят й отговори, като показа мълчаливо стереотипния емайл на зъбите си. Дръпна един стол към масичката и извади от чантата си няколко шишенца безплатни лекарства, изпратени за мостра. Жената се запъти към кухнята.
— Почакайте, ей сега ще ви сваря кафе.
— Много благодаря, не искам — каза лекарят. Написа дозировката на едно листче от бележника си за рецепти и добави: — Няма да ви дам никаква възможност да ме отровите.
Тя се засмя от кухнята. Когато написа всичко, лекарят прочете рецептата на висок глас, защото знаеше, че никой не можеше да разчете почерка му. Полковникът се помъчи да съсредоточи вниманието си. Когато се върна от кухнята, неговата жена видя на лицето му опустошителните следи от предишната нощ.
— Тази нощ го втресе — каза тя, имайки пред вид мъжа си. — Близо два часа бълнува, приказва разни врели-некипели за гражданската война.
Полковникът се смути.
— Не ме е тресло — отрече той пак и се стегна. — А освен това, когато наистина се разболея, в ничии ръце няма да се оставя — добави той. — Сам ще се изхвърля в кофата за боклук.
И отиде в стаята да донесе вестниците.
— Благодаря за цветето — каза лекарят.
Заедно вървяха до площада. Въздухът беше сух. Битумът на уличната настилка започваше да се размеква от горещината. Когато лекарят му каза „Довиждане“, полковникът със стиснати зъби го попита:
— Колко ви дължим, докторе?
— Засега нищо — каза лекарят и го потупа по гърба. — Когато спечели петелът, ще ви изпратя една тлъста сметка.
Полковникът се запъти към шивачницата да занесе на другарите на Агустин нелегалния бюлетин. Откак избиха или изгониха от селото неговите съратници, а той се превърна в самотник, чието единствено занимание беше да чака пощата всеки петък, едничкото му убежище беше там.
Следобедната горещина засили жаждата за дейност на жена му. Седнала между бегониите до един сандък с негодни стари дрехи, тя извърши още веднъж вечното чудо: направи от нищо нещо. От ръкави уши яки, а от долната част на гърба — маншети, и сложи квадратни кръпки, идеални кръпки, при това от различни по цвят парчета. Един щурец на двора настрои свирката си. Слънцето вече натежа, но тя не го видя как умира над бегониите. Вдигна глава чак привечер, когато полковникът се прибра. Тогава стисна с две ръце врата си, поразтри ставите си и рече:
— Мозъкът ми се вдърви.
— Винаги е бил такъв — каза полковникът, а после забеляза, че жена му е покрита цялата с разноцветни парцали, и добави: — Приличаш на кълвач.
— Човек трябва на кълвач да заприлича, за да може да те облече — каза тя и разпери една риза, сглобена от три различни цвята. Само яката и маншетите бяха еднакви. — На карнавала ще е достатъчно да си свалиш сакото.
Прекъснаха я камбаните за вечерня. „Ангел господен възвести на Мария…“ — зачете тя на висок глас и тръгна с ризата към спалнята. Полковникът поприказва с децата, които на връщане от училище се отбиха да погледат петела. После си спомни, че няма царевица за другия ден и влезе в спалнята да поиска пари от жена си.
— Останали са май само петдесет сентаво — каза му тя.
Парите държеше под рогозката на кревата, вързани на възел в една кърпа. От шевната машина на Агустин бяха. Девет месеца харчиха от тези пари, сентаво по сентаво, като ги разпределяха между своите нужди и нуждите на петела. Сега имаше само две монети — едната от двадесет, а другата от десет сентаво.
— Купи една либра царевица — каза жена му. — А с останалите пари купи кафе за утре и четири унции сирене.
— И едно позлатено слонче, да си го закачим на вратата — продължи полковникът. — Само царевицата струва четиридесет и две сентаво!
И двамата се замислиха.
— Петелът не е човек и затова може да почака — рече жената най-напред, но изразът на мъжа й я накара да замълчи. Полковникът седна на кревата, подпря лакти на коленете си и запрехвърля монетите от едната ръка в другата.