След като каза това, Джаксън тръгна за града. Чувстваше се определено объркан, но беше абсолютно решителен. Работата му бе да открадне тази планета изпод краката на жителите й по законен начин и затова трябваше да се запознае добре с езика им. Затова, по един или друг начин, той щеше да се запознае добре с него. Ако не, щеше да ги запознае с няколко техни трупа.
И в този момент всъщност хич и не му пукаше, чии ще са те.
Ерум си беше в канцеларията и го чакаше. Заедно с него бяха кметът, президентът на градския съвет, президентът на градския район, двама съветници и директорът на борда на съвета за бюджетни кредити. Всички те се усмихваха леко и с прикрито притеснение. В единия край на масата бяха подредени бутилки със силен алкохол и в помещението цареше дух на приятелство.
Изобщо изглеждаше, като да приемаха Джаксън в обществото като нов и високо ценен собственик, дал своя принос към Факка. Чуждоземните понякога го правеха точно така — приемаха дори и най-лошата сделка за добро, опитвайки се по този начин да се присъединят към Непреодолимите земляни.
— Мун — каза Ерум, като се ръкува сърдечно с него.
— И на теб също, приятелче — отговори Джексън. Нямаше представа какво означава тази дума. Но и не го интересуваше. Можеше да избира от куп други наянски думи и бе решил да форсира нещата, за да приключи с работата си тук.
— Мун! — каза кметът.
— Благодаря, човече — отвърна Джаксън.
— Мун! — заявиха и останалите служители.
— Радвам се, че го приемате така, приятели — каза Джаксън. Той се обърна към Ерум. — Е, да приключваме, става ли?
— Мун-мун-мун — отвърна Ерум. — Мун-мун-мун.
Джаксън го гледа няколко секунди. После заговори с тих, спокоен глас:
— Ерум, синко, какво точно се опитваш да ми кажеш?
— Мун-мун-мун — заяви твърдо Ерум. — Мун-мун-мун-мун. Мун-мун. — Той замълча за миг и после с малко нервен глас запита кмета: Мун, мун?
— Мун… мун-мун — отвърна твърдо кметът, а останалите служители закимаха. Всички се обърнаха към Джаксън.
— Мун, Мун-мун? — попита го Ерум с разтреперан глас, но с достойнство.
Джаксън стоеше изтръпнал и безмълвен. Лицето му придоби холерично червен цвят, а на врата му запулсира голяма синя вена. Но той успя да заговори бавно, спокойно и безкрайно заплашително:
— Какво точно мислите, че правите вие, скапани, третокласни клоуни?
— Мун-мун? — попита кметът Ерум.
— Мун-мун, мун-мун-мун — отвърна бързо Ерум, като направи жест, че не разбира.
— По-добре говори смислено — каза Джаксън. Гласът му продължаваше да е тих, но вената на врата му се беше извила като пожарен маркуч под налягане.
— Мун! — каза бързо един от съветниците на президента на градския район.
— Мун мун-мун-мун? — отвърна той мъчително и гласът му се пречупи при последната дума.
— Значи няма да заговорите смислено, а?
— Мун! Мун-мун! — извика кметът и лицето му посивя от ужас.
Останалите погледнаха и видяха, че Джаксън е извадил бластера и го е насочил към гърдите на Ерум.
— Престанете да ме мотаете! — изкомандва Джаксън. Вената на врата му се извиваше като питон, който гълта жертвата си.
— Мун-мун-мун! — замоли се Ерум и падна на колене.
— Мун-мун-мун! — извика кметът и като издигна нагоре очи, припадна.
— Сега ще си го получиш — каза Джаксън на Ерум. Пръстът му се сви около спусъка.
С тракащи зъби, Ерум успя да изрече едва:
— Мун-мун, мун? — Но след това нервите му изневериха и той зачака смъртта си с отпусната челюст и безсмислен поглед.
Джаксън притисна спусъка. Но после внезапно го отпусна и прибра бластера в кобура.
— Мун, мун! — успя да пророни Ерум.
— Млък! — изръмжа Джаксън. Той отстъпи и изгледа стреснатите наянски големци.
Така му се искаше да изпозастреля всички! Но не можеше да го направи. С невероятна изненада Джаксън бе разбрал неразбираемата реалност.
Безпогрешният му лингвистичен слух бе дочул и полиглотският му мозък бе анализирал. Макар и объркан, той бе разбрал, че наянците не се опитваха да го измамят. Те не говореха безсмислици, а обикновения си език.
Сега този език бе съставен от единствената дума мун. Думата носеше в себе си обширен репертоар от значения чрез вариациите във височината на тона, промяната в интонацията и количеството на повторенията й, ритъма, жестовете и изражението на лицето.