Земляните искаха да постигнат своето, но то да бъде направено да изглежда красиво. А не винаги можеше, особено пък когато онова, което искаха бе собствеността върху нечия чужда планета. Но по един или друг начин, те обикновено го постигаха.
Повечето чужди раси разбираха, че откритото противопоставяне е невъзможно и затова предприемаха разнообразни тактики на изчакване.
Понякога те отказваха да продават или изискваха безкрайно множество формуляри или разрешения от някой местен чиновник, който постоянно отсъства. Но за всеки подобен номер, контактьорът обикновено си имаше контрамярка.
Отказват да продават собственост на расова основа ли? Законите на Земята изрично забраняват подобно нещо, а Декларацията за правата на съзнателните същества постановява, че те имат право да живеят и работят там, където желаят. Това бе свобода, заради която Терра ще се бори, ако някой я принуди.
Пречат? Земната Доктрина за частната собственост не би го позволила.
Отсъства необходимият чиновник ли? Общият закон на Земята против създаването на пречки, предизвикани от действия на отсъствие, специално забранява подобна практика. И така нататък, и така нататък. Това бе игра на воля, която Земята винаги печелеше, защото силата винаги е на страната на умните.
Но наяните дори и не се опитваха да се противопоставят. Джаксън сметна това за доста жалко поведение от тяхна страна.
Размяната на земна платина за местна валута бе извършено и Джаксън получи сумата си в новички петдесетвръсови банкноти. Ерум примигна доволно.
— А сега, господин Джаксън, можем да привършим с днешната си работа, ако вие любезно тромбрамчхуланчихирирате както обикновено — каза той.
Джаксън се обърна с ококорени очи и стиснати до побеляване устни.
— Какво казахте?
— Само ви помолих да…
— Знам какво ме помолихте! Но какво означава това?
— Ами то значи… Значи… — Ерум се усмихна извинително. — Означава точно това, което казах. Тоест… Казано етиболично…
Джаксън заговори с тих и заплашителен глас.
— Кажи ми синонима.
— Няма синоним — отвърна Ерум.
— Виж какво, приятелче, по-добре е да измислиш някой… — Ръката на Джаксън хвана Ерум за врата.
— Спрете! Чакайте! Уххх! — развика се Ерум. — Господин Джаксън, умолявам ви! Как може да има синоним, когато за изразяването на това има само една-единствена дума… Как иначе бих могъл да я кажа?
— Ти ме мотаеш! — изръмжа Джаксън. — И е по-добре да престанеш, защото ние имаме закони против съзнателното объркване и създаване на пречки и други подобни действия пред клиента. Чу ли ме?
— Чух ви — разтрепера се Ерум.
— Тогава чуй и това: престани да ме моткаш, проклетнико! Имате си чудесен обикновен аналитичен език, който се различава от останалите само по много особената си тенденция за изолиране на частите на речта. И само това е, което ви дава възможност да говорите така, че да омотавате чужденците. Ясно ли е?
— Да, да — изплака Ерум. — Но повярвайте ми, аз нямам намерение ни най-малко да ви мумнискаритирам! Никакви нонискакераки, вие наистина трябва да ми дебручили!
Джаксън сви юмрук, но успя да се удържи. Не беше много мъдро да удря чуждоземци, ако има някаква вероятност те все пак да говорят истината. Хората на Земята не биха харесали подобно държание. И можеха да му отрежат заплатата. Пък ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата убиеше Ерум, тогава можеше да си изкара и цели шест месеца затвор.
И все пак…
— Ще разбера дали не ме лъжеш! — изкрещя му Джаксън и излетя от канцеларията.
Той се разхожда почти час, смесвайки се с тълпите в централната част на Грат-ет, под сивите и миризливи Унгпердис. Никой не му обръщаше внимание. По всички външни белези, той би могъл да бъде и наянец, точно както и всеки наянец би могъл да изглежда точно като землянин.
Джаксън намери една приятна кръчма на ъгъла на улиците Нийс и Да и влезе в нея.
Беше тихо местенце, пълно само с мъже. Джаксън си поръча местната разновидност на бира. Когато му я сервираха, той се обърна към бармана:
— Смешна работа ми се случи онзи ден.
— Така ли? — отвърна барманът.
— Да бе, наистина — каза Джаксън. — Сключвах една голяма сделка и изведнъж в последния момент, поискаха да тромбрамчхуланчихирирам, както обикновено.