Той наблюдаваше внимателно лицето на бармана. По отпуснатото лице на мъжа премина лек израз на объркване.
— Че защо не го направихте? — попита той.
— А вие щяхте ли?
— Разбира се. Че нали това е обикновената катханприптиая.
— Разбира се — намеси се един от клиентите пред бара. — Освен, разбира се, ако се съмнявате, че се опитват да ви нумнескаратират.
— Не, не мисля, че са се опитвали да направят това — каза Джаксън с тих и безжизнен глас. Той плати за питието си и се насочи към изхода.
— Хей — извика подире му барманът. — Сигурен ли си, че не са те нумнескаратирали?
— Човек не може да знае със сигурност — отвърна Джаксън и си тръгна омърлушен с приведени рамене.
Джаксън вярваше в интуицията си. Както към езиците, така и към хората. Интуицията му говореше, че наяните са прави и не се опитват да го объркат нарочно. Ерум не си измисляше нови думи само за да го обърква. Той наистина говореше на Хон така, както си го знаеше.
Но ако беше така, тогава На имаше доста странен език. Всъщност бе невероятно ексцентричен. И приложението му беше не само любопитно. Беше просто невъзможно.
5.
Тази вечер Джаксън отново се захвана за работа. Откри още няколко вида изключения, които не само не знаеше, но не бе и подозирал за тях. Това беше група от двадесет и девет многостепенни усилватели. Тези думи, сами по себе си без определено значение, се използваха, за да се получат сложни и объркани серии от допълнителни значения на други думи. И всяка степен варираше според мястото на тези думи в изречението.
Затова, когато Ерум го бе помолил да тромбрамчхуланчихирира, както обикновено, всъщност е искал от Джаксън да извърши задължителния ритуал за изразяване на уважение. Това означаваше да плесне с ръце зад главата си и да се поклати върху токовете на обувките. И от него се искаше да направи това с израз на пълно, но скромно удоволствие, в съответствие с околната ситуация, състоянието на стомаха и нервите си, религията и моралните си принципи, като държи сметка за малките температурни разлики и влажността и не забравя принципите на търпение, сравнение и опрощение.
Това беше напълно разбираемо. И напълно противоположно на всичко, което Джаксън бе научил досега по отношение на Хон.
Всъщност езикът се оказваше повече от противоречив. Той бе просто немислим, невъзможен и напълно объркан. Беше не само като да откриеш палмова горичка на Антарктика, ами и да установиш на всичкото отгоре, че палмите раждат не кокосови орехи, ами мускатово грозде.
Просто не можеше да бъде! Но си бе точно така.
Джаксън направи онова, което се изискваше от него. Когато свърши да тромбрамчхулатихирира, както обикновено, оставаше само да мине през официалната церемония и да изпълни няколко дребни изисквания след нея.
Ерум го увери, че всичко е много просто, но Джаксън подозираше, че може да срещне известни трудности.
Затова, за да се подготви, той работи усилено три дни и успя да научи добре двадесет и деветте особени превъзходни форми, основните им места и усилващия им ефект във всяко от тях. Когато завърши с тази ужасна работа, индексът на яростта му бе достигнал 97,3620 по скалата на Графхаймер. Страничният наблюдател би могъл да забележи заплашителния блясък на сините му очи.
На Джаксън му бе дошло до гуша. Мразеше езика Хон и всичко наянско. Имаше ужасяващото чувство, че колкото повече научава, толкова по-малко знае. Този език бе невероятно перверзен.
— Доообре — каза Джаксън накрая на себе си и на вселената. — Научих наянския език и цял куп необясними изключения и освен това научих още и повече противоречащи си изключения на изключенията.
Джаксън помълча и продължи с много тих глас:
— Научих изключително много изключения. Човек би помислил, че този език се състои само от изключения. Но това — продължи той — е дяволски невъзможно, немислимо и неприемливо. Всеки език е даден от Бога и по принцип е систематичен, което означава, че трябва да следва някакви правила. Иначе никой няма да може да се разбере с никого. Така е и така трябва да бъде. И ако някой си мисли, че те могат да объркат един лингвист като Фред С. Джаксън…
Тук Джаксън направи пауза и измъкна бластера си от кобура. Той провери дали е зареден, щракна предпазителя и го прибра обратно.
— По-добре е никой да не се опитва да обърква повече стария Джаксън — промърмори Джаксън. — Защото следващият чуждоземец, който се опита, ще получи триинчова дупка в глупавото си дрънкащо гърло.