— Вие сте луд — възклицава с истинско смайване Ван Алтен.
— Възможно е. Обаче вие от това нищо не губите. Парите, които ще получите, не са печатани в лудницата.
— Но ключовете не са у мене.
— А къде са?
— Ключовете остават на определено място в кабинета на Еванс.
— Тогава ще ги изнесете.
— Но слушайте, нима вие наистина си въобразявате, че тия ключове аз мога да ги изнасям и внасям, когато ми скимне?
— Нищо не си въобразявам. Дори мисля, че имам известни сведения по въпроса. Само че в момента питам вас.
— Аз оставам до късно в архивата в случаите, когато Еванс ми възлага извънредна работа…
— А именно?
Холандецът мълчи, като навярно съчинява отговора си, но аз извиквам:
— Ван Алтен, да няма паузи Каква «извънредна работа?» Дешифриране?
Онзи кима.
— Тогава защо «извънредна работа»? Вие трябва да имате маса такава работа, и то всеки ден.
— Съвсем не — възразява човекът. — Аз се занимавам само с някои спешни шифрограми, интересуващи специално Еванс. Другите се препращат, без да се дешифрират.
— Препращат се къде?
— За това питайте шефа. Аз не съм в течение.
— А ключовете?
— Ключовете ги оставям в секретния сейф в кабинета на Еванс, скрит зад една от рамките със старинни карти. Сейфът е леко отворен. Щом поставя ключовете вътре и го затворя, той автоматически се заключва, като, за ваше сведение, специален механизъм отбелязва с точност до минута времето на заключването.
— Обаче все пак за дадено време тия ключове са у вас.
— Но престанете с тия ключове — отвръща с раздразнение холандецът. — Толкова ли не можете да разберете, че сигурността на една секретна архива, щом наистина е секретна, не се основава на един-единствен елемент. Ключовете са в случая само един от многото елементи.
— Знам това — казвам. — Не ме учете. Кой дежури долу на входа?
— Във всеки случаи не портиерът.
— А кой?
— Някои от хората на Еванс.
— А горе в архивата?
— В архивата няма никой.
— Там винаги свети.
— Свети, но няма никой. Свети за такива като вас… които биха си помислили, че са набарали едно оставено на произвола помещение…
— Каква е сигналната инсталация на етажа?
— Общата за цялото здание.
— Тая, дето се контролира от бюрото на Дора Босх?
Холандецът кима.
— А каква е комбинацията?
— Коя комбинация?
— Ван Алтен — изревавам в лицето му.
Той се сепва, отчасти от ненадейния ми вик, отчасти от насоченото дуло, и изтърсва машинално:
— Мотор.
— Лъжеш — изревавам наново. — Всичко, което ти знаеш, и аз го знам. И ако те питам, то е само за да те проверя. Комбинацията е с шест букви и дванайсет интервала.
— Сега пък вие не ме учете — отвръща ядосано Ван Алтен. — Комбинацията аз я знам по-добре от вас, защото по четири пъти на ден я навивам. Мотор е в множествено число и ЕС накрая.
— А празните интервали?
— Три, две, едно. Едно, две, три. Между всяка буква.
— Добре. Ще проверим това заедно.
— Но вие сте луд Луд за връзване — извиква почти в отчаяние холандецът. — Казвам ви, че е изключено да припарите там. Единствената възможност е да ми кажете какво точно ви интересува, да направя справки и да ви изнеса сведенията.
— А не Това няма да стане. Вие знаете, че хората от моята професия са ужасно недоверчиви. Документите, от които имам нужда, аз трябва да ги видя с очите си, разбирате ли?
Ван Алтен мълчи и съобразява нещо. Да се надявам, че не е в моя вреда.
— Тогава има една втора възможност, втора и последна, обаче твърде рискована.
— Кажете, да видим.
— Да влезете в секретната стая, когато аз съм там. За половин час, не повече.
— Кога това?
— Когато Еванс ми нареди да остана след работното време. В такива случаи, преди да изляза, викам дежурния от портиерната и той заключва етажа на Еванс. Вие ще дойдете по-рано, ще направите проклетите си справки, после ще се върнете в стаята си, а когато аз извикам дежурния, ще използувате паузата, за да се измъкнете незабелязано.
— Това се държи, общо взето, като проект — казвам. — А къде е рискът?
— Рискът е Еванс. Може да се върне случайно за нещо. Това се случва рядко, но все пак се случва.
— А ако се върне?
— Вие ще кажете. Не я забърквам аз кашата.
— Къде бихте могли да ме скриете?
— Никъде.
— Как «никъде»? А таванът?
— Няма стълба към тавана. И изобщо капакът е закован.